Сираци на мушка

Темида наистина е сляпа! Фаталната 13-а годишнина от огнения ад в рудник "Иван Русев" край Житуша бе отбелязана със срамни дела срещу вдовиците и сираците на загиналите миньори.
На 1 септември 1997 г. газ гризу избухна в подземния трети участък на бобовдолския рудник "Иван Русев". При последвалата адска експлозия загинаха 10 души, а десетки влязоха в болница с тежки изгаряния. Пет години се точиха делата за най-голямата минна трагедията у нас. Наказателният процес обиколи всички възможни инстанции.
Осем длъжностни лица бяха обвинени - за това, че са пратили копачите на сигурна смърт. След осъдителни и ефективни присъди от 3 до 5 години на последна инстанция директорът на рудника Станчо Колев, главният инженер Бойко Димитров и началникът на участък Николай Анев се разминаха с условни наказания за причинена смърт по непредпазливост. През 2004 г. те бяха осъдени да платят и по 10 бона кръвнина на всяка от съпругите и на децата на загиналите. Оттогава са им превеждани по 30-40 лв. И то - не всеки месец. Реално досега сираците са взели по 400-500 лв. от присъдените суми.
Вдовиците дадоха на съд виновниците за непреведените обезщетения и се сдобиха с изпълнителни листове. Оказа се обаче, че цялото имущество на шефовете е прехвърлено на техни роднини. А бившето ръководство започна контраатака. Вместо да изпълнят разпореждането на съда, тримата, заедно с бившия началник смяна Юлиян Кисьов, заведоха дела срещу вдовиците и наследниците им. По две от тях вече има решение. Сираците трябва да върнат взетите пари от кръвнината, защото вече са получили обзщетение от рудника. Заедно с 500-те лева обаче семействата трябва да покрият и разходите по изгубените дела, които са по 1700 лв.
Александра не помни баща си. Валентин Тасев изгаря като факла в злополучния трети участък на рудник "Иван Русев" едва на 35 години. Тогава дъщеричката му е на четири. "Виждала го е само на снимка и знае за него от моите разкази", признава 45-годишната вдовица Ася Тасева от Батановци. Преди седмици тя получила скандалното съдебно решение, че Александра трябва да връща нищожните суми, получени от кръвнината. Касае се за 500 лв., които й превеждани на малки порции в продължение на няколко години. Заедно с тях обаче в решението на пернишкия районен съд от февруари т.г. са калкулирани и 1700 лв. разноски по процеса.
Мотивите за решението са, че е недопустимо да се претендира за неколкократно обезщетение на едни и същи вреди веднъж от работодателя (рудник "Иван Русев") и веднъж - от преките причинители на неимуществените вреди (осъдените по наказателното дело длъжностни лица). "Дори не знаех, че минните шефове ни съдят. Сега магистратите обявяват, че сме се облагодетелствали от смъртта на съпруга ми
 
Това е безобразие. Болно ми е. След толкова години още търкаме костите на загиналите с безумни спорове в съдилищата", споделя Ася. След трагедията край Житуша от рудника й отпускат два пъти по 9250 лв. После синдикатите издействат и месечна издръжка за сираците, но плащания по тях така и не се случват. Заради парите от обезщетенията сега служителите на Темида опростяват кръвнината от виновниците за огнения ад в подземията на "Иван Русев". "Защо веднъж съдиите отсъждат кръвнината, а после пак тези съдии я обявяват за незаконна.
Ще оспорвам решението, защото е унизително. Особено разноските по последното дело", обяснява Ася. Тя няма откъде да намери толкова пари. Александра от тази есен вече е студентка в Свищов. Момичето работи всяко лято, но единственият човек, на чиято помощ може да разчита, е майка й.
По същата схема е осъдена и радомирката Теменужка Асенова, която също има едно дете, останало сирак след взрива в мината. "Три сме вдовиците от Пернишко, сега чакам и мен да ме осъдят", разказва Валентина Сандева. Инцидентът през 1997 г. я оставя сама с две малки деца. Съпругът й Георги Малашков загива дни преди да навърши 27 години
На фаталния 1 септември с Валя се разбират да се чакат в центъра на Перник, за да напазаруват подаръци на децата. Заплатите на миньорите са се забавили с няколко дни и се очаква тогава да ги изплатят. Валя е в бившия "Детмаг" и гледа дрешки. В този момент чува по радиото за злополуката. Сърцето й спира за миг. Заслушва се - иска да чуе имената на загиналите. Не ги съобщават. Валя хуква към общинското радио за повече информация. Припада и се налага журналистите да я свестяват с вода. До вечерта тя и родителите на Георги чакат с ужас новини от мината. Научават, че млад мъж със същото име е в "Пирогов". Цяла нощ стоят и се молят пред спешния център в София. На сутринта идва страшната вест - Георги е починал от тежките изгаряния. Така и не дошъл в съзнание.
На черния 1 септември Светлин е само на 4 годинки, а братчето му Петър - на три. "Какво да кажа, за няколко часа животът ми се преобърна. Беше страшно, не знаех как ще се справя. Не искам никой друг да изпитва това, което ние преживяхме", разказва Валентина. Година по-късно от мината й изплащат обезщетение от близо 20 хиляди лв. С парите Валя купува къща на два етажа в пернишкия кв. "Църква". Децата вече си нямат татко, но поне имат дом. Само, само със заплатата си и с много математика в сметките Валя успява да отгледа момчетата си. Младата жена е от ромски произход, но е завършила филология. Дълги години преподава български език в училището в село Дивотино. А от няколко вече е експерт по въпросите на малцинствата в областната управа в Перник.
И Валя не е получила нито лев от обещаната месечна издръжка от рудника. От присъдените й по 10 000 лв. на всеки от тримата са й изплатили около 400 лв. Но Валентина е горда, че е успяла да отгледа момчетата си. Спомените за баща им са събрани в две видеокасети и няколко снимки. Единият от записите е от изписването на Пепи, другият - от 4-ия рожден ден на Светлин. Сега момчетата са ученици в 4-а гимназия в Перник, в паралелка по пеене. Светльо завършва догодина и иска да учи висше. Пепи пък това лято се e включил в детската експедиция "Кракра" и помагал на археолозите при разкопките в района на крепостта на Самуиловия болярин.
"Пораснаха, справят се. Не ламтя за пари. Но отношението към нас е смазващо. Съдят ни като престъпници", огорчена е Валентина. И досега помни - след трагедията от мината дори не им изпращат съболезнования. Получават само писмо от бившия енергиен шеф номер 1 Иван Шиляшки. "Сега виновните искат да се измъкнат с контрадела. Има обаче нещо сбъркано в съдебната ни система. Един съд отрежда едно, после друг състав го отхвърля, защото било незаконно. А осъждат хора по бързата процедура, ако не си платят тока и парното", възмутена е Валя. Не й е болно за парите. Те няма да й върнат Георги. "Сигурна съм, че съвестта на виновните за огнения ад в Житуша ги мъчи. Това е тяхното наказание", убедена е Валя. /СТАНДАРТ/