Несъществуващо село си прави събор

Всяка година на Голяма Богородица по староотеческия календар несъществуващото село Попово (Витошко) си прави събор. Там където от китното някога селце в недрата на Витоша над язовир „Студена" са останали само руини, всяка година на 28 август, денят, в който преди промяната на църковния календар се е чествало Успение на Пресвета Богородица, тук идват потомците на старите родове от Попово. Нареждат импровизирани трапези. Вият хора. Разказват бивали и небивали спомени с цялата любов към родното място  в сърцата, запазена 60 години след като селото го няма.

Сега са останали цели само две-три къщи, основите на черквата и сградата на някогашната кооперация. Впречем кооперацията като организация е възстановена. Възстановени са и част от имотите на поповчани - тези които не са под дъното на язовира или в двора на близката правителствена „резиденция", където сега е Държавното дивечовъдно стопанство „Витошко".

„Царо ни зема селото", казват и днес местните хора, наричайки цар Тодор Живков, който обичаше да тренира мерника си по ловните полета наоколо. Резиденцията „Витошко" беше сред любимите му и затова, и заради близостта до София тоталитарният диктатор често отскачеше до тука. Ревността му към района беше голяма. Има един много показателин за това факт. В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век по Матница в района на Кладница започнаха да строят вили люде, сдобили се с право на строеж с много връзки. Веднъж от прозореца на ловната вила Живков видял  вече направените къщи и тутакси разпоредил да замразят строежите. После се водиха дела и хората ги спечелиха, та така на склона край реката от 20-тина години има нов квартал. Но Попово го няма. Тук таме има по някой фургон, който не се притеснява от надничащата над боровете лъскава резиденция. Цяло лято тези импровизирани вилички са оживени, но истинското стълпотворение е на събора. Тогава идват хора от почти всички поповски родове.

В Попово се е родил и пораснал поета Константин Павлов - големия мълчаливец с крещящите стихове, чиято поезия по времето на Тато се преписваше и разпространяваше на ръка, като заклинания.

В това село е минало детството, че и младостта на художника-аниматор, режисьор и сценарист Стоян Дуков, същият този дето всеки го знае от кръстословиците заради анимацията му „Га". Не по-малко популярен е и неговият син Дим Дуков. Тъкмо неговата баба Цветана Дукова била учителка в Попово, а с нея в селото живеел и съпругът й, който по цял ден кръстосвал планината с ловджийска пушка на рамо и носел дивеч за вкъщи и за близки и приятели. Казват, че в техния дом се крил като нелегален комунист преди 9-ти септември 1944г. Антон Югов. И до днес някои на това отдават обстоятелството, че само Попово от околните села не дало жертва в онези размирни дни. Когато комунистите взели властта, имало разпореждане във всяко село да бъдат убити за респект свързани с предишните управници хора. Разстрели имало и в Боснек,и в Чуйпетлово, и в Крапец, и в Студена, но поповчани успели да запазят своите интелигенти.

От Попово e произлязъл и министър. Бившият конституционeн съдия Станислав Димитров като член на изпълнителното бюро на Демократическата партия към СДС беше министър на земеделието в правителствато на Филип Димитров между 1991 и 1992 г. С корени от Попово е и бившият кмет на Перник Любчо Стоилов. От Попово е и фамилията на атрактивния български поп-фолк певец Радо Шоу, който също понякога идвал на събора и даже пеел за земляците си от несъществуващото село.

Някога поповският събор на Голяма Богородица бил най-големият в района. Местните посрещали гости от околните села и веселбата продължавала дълго по къщите край софрите. Имало е от всичко по много. Всяка фамилия е имала семейна ферма с много добитък, все пак живеели в планината и пашата е била в изобилие. Е, имало спорове за ливадите и понякога в местността „Чуко", наречена така заради водните самокови по реката, ставали спорове, съпроводени с юмручно право, със скотовъдите от съседното село Чуйпетлово. Зарзаватът също бил с неповторим вкус заради планинския климат. Сега на шега разказват как навремето в Попово не знаели, че доматите стават червени и като засивеели се понасяла повеля: „Жени, берете доматите - развалят се." Със сигурност обаче не са ги яли с колците, защото попавчани са били природно интелигентен народ. Генът се е предал и на потомството.

Един от най-старите родове е на дедо Бранко. Той дошъл по тези места в края на 18 век от самоковското село Алино. Родът се пръснал в много посоки - към София, Самоков, а част от фамилията се заселила в Дрен - не стигнала до Витоша. Според едно от преданията дедо Бранко бил попски син и оттам дошло името на селото. То се е казвало още Джегало и Сръбски самоков. През 1944г. комунисттите го заварили като Попово. Естествено, такова име не се е вписвало в доктрината им и така станало Витошко. Съборът на Голяма Богородица също не им бил по вкуса, затова започнали да правят алтернативно народно веселие на 9 септември там където се събирали в едно реките Матница и Струма. Това място сега е на дъното на язовир „Студена", празник на 9 септември не се прави, но събора на Голяма Богородица е оцелял.

Като започнали да правят язовира изселили поповчани към Перник. Мародери разграбили къщите им. Никой не искал да бута черквата, но се намерил безбожник и за да се хареса на властта, с бомба я вдигнал във въздуха. Сега от нея стърчат само руини. Потомствените скотовъдци и земеделци били заселени в блокове в новия квартал около металургичния завод (ДМЗ "Ленин"), но на мнозина от планинските хора сърцата не издържали и от мъка по родното място се пръснали. У оцелелите е останала много любов към Попово, която се предава на поколенията. Ако не вярвате идете на Голяма Богородица в несъществуващото село, но догодина, защото тая - в събота, събора отмина, за да пребъдва традицията.

Снимки: Николай Бранков