Успение на св. Иван Рилски

На 18 август Българската православна църква и всички православни християни отбелязват успението на св. Иван Рилски. През 946 година на тази дата, той напуска този свят със смирение, за да остане завинаги закрилник на българите.
 
Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Срино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.
 
От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища.
 
Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание - в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот - на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование - да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги.
 
Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
 
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви.
 
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
 
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София - подир повече от 200-годишно пребиваване тук - българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.
 
Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.
 
Със смирение и вяра в душите си да отправим нашите молитви за застъпничеството на светията и да му отдадем заслужената почит.„Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!"