Земенският манастир пазел знака на българина

Майстор-зидар и неговият ученик решили да си устроят състезание - кой ще вдигне по-хубава църква. Условието било никой да не вижда градежа на другия, докато не бъде завършен. Двамата строили храмовете си на разстояние десетина километра един от друг по поречието на Струма. Когато вдигнали църквите, събрало се множество начело с местните боляри да ги оцени. Майсторът видял сградата на своя ученик, ахнал и наредил на чираците си да срутят неговата собствена.
 
Това е една от най-известните легенди в околията за градежа на Земенския манастир "Св. Йоан Богослов" през XI век, разказва екскурзоводката Цветана Таирска. Открай време археолози, иманяри и любители на окултните загадки бродят из Конявската планина и дирят древните тайни. В планината наблизо са се сгушили още два манастира - Жабленският и Пещерският, както и няколко калета - останки от средновековни крепости.
 
Съвременните архитекти си блъскат главите над единствената кръстокуполна църква у нас с кубична форма - 9 на 9 на 9 метра. Средновековният майстор е издължил стените и е придал едва забележимо конусовиден вид на храма. Двуметровият купол се крепи на четири зидани стълба, свързани с арки. Има три полуцилиндрични абсиди. Според преданието някъде наблизо е заровено имането и на цар Михаил III Шишман Асен загинал в битка със сръбския владетел Стефан Дечански през 1330 г. край крепостта Землънград. (Според различните версии името Земен произлиза от "завземане", от "замелване" или от "земя").
 
През този проход са минали и рицарите тамплиери при кръстоносните си походи на път за Божи гроб. В същия тайнствен храм се развива и действието на новия роман на Димитър Недков "Знакът на българина", който излезе  на 7 юли.
 
Свещената реликва е била поставена на каменния олтар в манастирската църква, но за да бъде опазена през Средновековието, била разделена на 3 части и пръсната по света.
 
До 1966 г. манастирът "Св. Йоан Богослов" е бил действащ. През последните си десетилетия е бил своеобразна лечебница за монаси с психически разстройства. Тогава намират уникалните стенописи и Светият синод се съгласява да го преотстъпи на Националния исторически музей. В замяна на това в центъра на Земен е вдигнат друг храм на св. Йоан Богослов - един от малкото построени при комунизма. "Обичахме да се хвалим, че в нашия град се намират и най-старата, и най-новата църква", допълва Таирска.
 
През 60-те години е извършена и основна реставрация на безценните стенописи. Най-ранният е отпреди девет столетия - отчасти запазен образ на св. Ана - майката на Богородица.
 
В малката църквица може да откриете и самобитна интерпретация на Причастието - в центъра на Тайната вечеря има двама Спасители. Единият подава кана с вино на апостол Павел, другият подава къшей хляб на апостол Петър.
 
Изключително живописни са и сцените на молитвата на Христовите ученици в Гетсиманската градина, предателството на Юда, съда на Пилат, пътя към Голгота и Успение Богородично. "Светците са сякаш портрети на живи хора и нямат нищо общо със стилистиката на византийските иконописци от тази епоха", твърдят експертите.
 
Сред сюжетите, които няма да срещнете в оцелелите образци от Средновековието у нас, е изковаването на гвоздеите за Христовото разпятие и отричането на Петър, където присъства дори пропелият три пъти петел.
 
Тук се намира и едно от най-старите изображения на св. Иван Рилски. Добре запазените стенописи датират от 1334 г., когато владетелят на отцепилото се от България Велбъждко княжество, деспот Деян, дарил средства за нова зография. Той е нарисуван заедно със съпругата му Доя, която се е нагиздила с перлени обици и червена дреха, като ктитори на черквата.
 
В началото на XIX в. манастирът е обновен от местните българи. Тогава е вдигнато и голямото жилищно крило, съчетало монашески килии и стаи за гости. След Освобождението е построена и китната камбанария в двора. Днес една от най-старите и добре запазени светини се поддържа  от НИМ и се е превърнала в спирка на търсачите на откровения и езотерични загадки от цял свят./ Руслан Йорданов - "Стандарт"