Компютърен спец се загуби, докато пасял козите

Запален по природосъобразния живот компютърджия се загуби в планината, докато пасял 15-те си кози. Спасен е благодарение на усилията на екип от Гражданска защита в Перник и на полицията в Радомир.
 
48-годишният Йордан Василев се преместил от София в радомирското село Кленовик преди 2 години. Той купил сградата на местния ресторант, която превърнал в свой дом.
 
От няколко месеца Василев и съпругата му Ирина - доцент по информатика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", живеели там с трите си деца - Габриела, на 6 г., Яна, на 3 г., и 8-месечния Добрин.
 
Йордан се запалил по природосъобразния начин на живот и си купил козички.
 
"Извежда ги на паша в планината, но си носи и лаптопа, за да си прави компютърни страници", разказаха хора от селото.
 
Във вторник той излязъл със стадото и тръгнал към връх Колош. Около 20 ч обаче се обадил, че не може да се прибере, защото е изгубил пътя.
 
"Коньовската планина не е маркирана. Аз тръгнах по една добре почистена пътека. Вървях, вървях и стигнах до ловджийска хижа. Тя се намираше на една поляна, до която водеха много пътеки. Тръгнах си, но по едно време установих, че съм избрал грешен маршрут. Въпреки това продължих да слизам надолу. В един момент се оказах пред гъста гора. Започнах да се връщам нагоре, но съм тръгнал по разклонение. Попаднах на лабиринт от ловджийски пътеки. Надявах се само да стигна до хижата, за да преспя в нея. Обаче нямах представа къде се намирам", разказва Йордан.
 
Компютърният спец се притеснил и се обадил на своя приятел Камен Марински, който бил ловец и отстрелвал дивеч в местната гора от 30 г. Авджията пък звъннал на съпругата на Йордан Ирина, а тя - на полицията. Камен тръгнал с още един колега по оръжие Симеон Йорданов, да търсят столичанина.
 
Не вярвах, че ще ме открият
 
Дори не смеех да се надявам. Беше тъмно, а те се ориентираха само по моите викове. Камен обаче ме намери. Каза ми, че другият ловджия, с когото са тръгнали заедно, се е отказал, защото му угаснало фенерчето. Тръгнахме по някакъв ловджийски лабиринт, вървяхме по неизчистени пътеки, минавахме през места, където имаше почти непроходими храсти, но стигнахме до хижата. Там ни чакаха екипите на Гражданска защита" и полицията, обяснява Йордан.
 
Той и Ирина се преселили от София в радомирското село през 2008 г. Двамата били вегетарианци, а мечтата им била да осигурят по-природосъобразен начин на живот на децата си. Така Йордан и Ирина взели решение да заменят градския шум със спокойствието на селото.
 
"Имахме два апартамента в София - единия в Лозенец, а другия в Младост. Ирина пътуваше всеки ден до университета. Първоначално й отнемаше около 40 минути, след това обаче започна да пътува по час и половина. Така дневно губеше по три часа в пътуване от вкъщи до работата.
 
Задръстванията и шумът ме изнервяха
 
Аз бях готов отдавна да се махна от София. Така купихме сградата на бившия ресторант в Кленовик", допълва Йордан.
 
В началото Ирина имала проблем с адаптацията към селския живот. Първите няколко месеца всяка седмица ходела до София. След това обаче свикнала.
 
"На децата не им липсва градският живот, защото са съвсем малки. Затова не сме имали проблеми с неща от рода "липсват ми приятелите", "липсва ми училището" и т. н. Въпреки всичко адаптацията си беше проблем", твърди Йордан.
 
Постепенно той реализирал и още една своя мечта - да отглежда кози. По тези животни се запалил от сестра си. Решил да се захване с фермерство най-вече за да осигури екологично чисто мляко и месо на децата.
 
"Децата не са вегетарианци като нас. Сега и ние хапваме по някое парченце месо, защото трябва да даваме личен пример на малките", допълва Йордан.
 
Ирина била все още по майчинство и се грижела за 8-месечния Добрин, който вече започнал да пълзи. Йордан пък си намирал работа oнлайн и така припечелвал пари, за да издържа семейството си и фермата. Компютърджията е категоричен, че животът на село е много по-добър, отколкото в града.
 
"Тук хората са много приятни. Представата, че на село живеят само пияници не е вярна. Аз бях в опасност, а двама души от Кленовик ми подадоха ръка. Трябва да виждаме положителните неща в живота, а не само негативните.
 
Благодарен съм и на хората от Гражданска защита в Перник, които реагираха много бързо, както и на полицаите от Радомир. От "Гражданска защита" в Кюстендил също поддържаха връзка с нас с готовност да се включат в издирването при необходимост", допълва Йордан./ Светлана Стоименова - "24 часа"