Свръхсекретни войводски тефтери сочат местата на несметни богатства

Знаменателни войводски тефтери сочат мястото на заровени съкровища. Книжата са били притежание на седем войводи и са реликва за иманярите. Години наред те се преписват на ръка и се предават от човек на човек като същински апокрифи. Написаното на страниците звучи като невероятна приказка. Вътре са указани несметни богаства, скрити в пещери или заровени в тайници в цялата страна. Подробно са разписани нишаните, които стъпка по стъпка водят до приказно имане. Точно в стила на Индиана Джоунс, пътят до него обаче е осеян с безброй клопки, които застрашават живота на човек.
Разказват, че легендарната чета на Вълчан войвода нападала турски кервани, придвижващи султанската хазна.
Заграбеното хайдутите крили на всевъзможни тайни места, но така го замаскирали, че в днешно време едва ли някому ще се удаде да бъде щастливият откривател на несметни богатства. Много от знаците, указващи мястото на съкровището, отдавна вече са изчезнали. Тези факти обаче не секват апетита на иманярите, които не спират да пробват късмета си.
Свръхсекретните тефтери векове наред се пазели в дълбока тайна. Само отбрани хора имали достъп до Библията на иманярите. Досега няма информация някой да е успял да се добере до несметните богатства, въпреки че силите си пробвали бая опитни люде.
Разбира се има скептици, които твърдят, че написаното в тефтерите е плод на развинтената фантазия на първите иманяри-хайдути. Други, още по-убедени обаче, са категорични, че съкровището на ВЪлчан войвода съществува, но се пази в дълбока тайна.
Има версия, според която легендарният Вълчан е роден в ковачевското село Косача, откъдето родом е и президентът. Станал хайдутин само и само да спаси сестра си Рада от пашата на Орхание, който се мераклисал на младото момиче и искал да го затвори в харема си. Красавицата била рамо до рамо с брат си. ПО-късно към тях се присъединили и други войводи. За водач на четата бил избран Вълчан, но мозъкът на групата бил поп Мартин.
Легендата разказва, че младите войводи Вълчан, Индже Стоян, Пенчо Гълъбов, Емил Хасковлията, Христо Полисвещов и гръкът Спирт Димитър пленили в Странджа планина турски учени, офицери и петима италиански професори, пратени от султана да търсят заровени от римляните съкровища. Така се сдобили с описи на всички мини, пещери и калета, в които римляните изоставили имането си, бягайки от българските земи.
Цели седем години четата развеждала италианците по местата, отбелязани в картите. Войводите унищожавали римските знаци и поставяли свои нишани, за да не може друг да намери богатствата. Накрая избили чужденците под връх Ком.
Дълги години четата не пропускала хазна от Виена до Стамбул. Всички кервани със злато били нападани и ограбвани, а жълтиците грижливо крити в тайници под земята. За да знаят къде са съкровищата, хайдутите правили рисунки на хора, животни, птици, кръстчета и всевъзможни знаци по камъни и скали, за да укажат важните места. Всяко от тях старателно е описано в тетрадките на войводите. Важен момент е, че тефтерите съдържат и указания как да се избегнат капаните, заложени за нежелани иманяри.
Тетрадките са уникален уникален сценарий, който би взривил Холивуд с българска версия на "Храма на обречените", твърди ексдиректорът на историческия музей в Перник Симеон Мильов, който се сдобил с важните книжа през 1997 г. от възрастен иманяр. Записките на седмината войводи надминават и най-ярките фатназии. Като в приказен екшън те са редили каменни плочи, някои от които водят към неминуема смърт. Ако непосветен стъпи на тях, отгоре му пада меч и го съсича.
Копия, заложени зад железни врати в подземията пронизват всеки, дръзнал да пристъпи в светаяя светих на хайдутите и не спазил тайните указания.
В село Врабча имало местност с името "Птиче хан", се разказва в уникалните ззаписки. В средата има пасбище. "Има един камък в пасбището, от страна на него поставихме знак пречупен кръст. На изток от знака на 6 крачки на два аршина дълбоко ще се намери една отворена железна врата. Не влизай! В средата има един камък. С него подпри вратата силно и чак тогава влизай вътре. Там има много златни римски монети. И ние не знаем колко са. Над това място е имало римска църква, която е много важна".
Под манастира "Свети Пантелеймон" при Белодробната болница в Перник, има извор, пишат войводите. "Водата му е много хубава и в Струма отива. При главата на извора срещу на дясно има една пещера. Вътре 6 месеца живяхме. Много пари оставихме и бело злато. Затворихме я с една от камък плоча и на нея нишан турнахме една мечка и отгоре 2 дупки. Стъпи на дупките и камъкът отвънка ще падне. Стой надясно. Насреща има друга пещера. Вътре нищо нема". Накрая обаче хайдутите заръчват, че онзи, който намери златото, да направи манастир "Свети Илия", намиращ се надолу в Крка. На запад при Крка има село, което се казва Калкас /сега квартал/. При това село на изток има едно место, което се казва Конярник. Вътре в това место има три диви круши, като саджак. При корена на едната има камък и на него нишан турнахме два улулука по една педя. От тоя нишан 2 крачки в средата между крушите извади един аршин земя и отдолу в едно земно гърне 20 чанти злато оставихме. Който ги намери в това място параклис да направи"
Най-интересен обаче е белег, оставен в Радомир. "В местността „Лъкса" над Радомир има една плоча на едно кьоше счупена, а отдолу на същата плоча е изкована свиня с 12 прасета. Обърни я - ще видиш нишана. Всичките бозаят, а едно се е качило на майката на гърба. Като обърнеш камъка къмто слънцето ще видиш свинята гледа в един камък насреща и ще мислиш, че е становит, а той е кочина и в него са парите 12 товара само константинки на цар Константин и царица Елена с техния лик и корони. Под свинкята има едно ведро бело злато. Короните да се дадат на царя". /вестник "Вяра"/