Перничани и софиянци се хванаха за гушите

13 000 са участниците от цялата страна за 10-ия национален събор на народното творчество, а зрителите - сигурно над 200 000. Магията започва.
 
Цели пет години са се готвили групите за този празник. Повече от олимпийски цикъл при спортистите. Някои може и да не доживеят до следващия събор, други ще пораснат толкова, че не е чудно и да се откажат. Пет години за няколко звездни мига, след които отиваш сред зрителите или потегляш по родните краища. Борбата е и за медалите, за грамотата, превърнала се в измерение на таланта. По 4 часа за област, а в областта - десетки групи от читалища, селца и паланки.
 
На първа сцена обаче времето не стига за изпълнителите от област Перник, които са решили сякаш да покажат всичките чудеса граовски. И вместо до 15,00 часа пеят и танцуват до 18,08. Ама отстрани ги чакат софиянци, чиито минути горят. И търпението им прегаря, започват освирквания, дюдюкания. „Защото пеят лошо ли?", пита наивно момиченце баба си. А тя, прехапала устни, се чуди как да й обясни. Председателят на журито проф. Лозанка Пейчева взема компромисно решение - следващите по 1-2 куплета и по-набързо. След което обяснява, че уважава всички изпълнители и не може да ги спре. Софийските изпълнители пък няма как да скършат песента по средата или да претупат хорото. Защото ще е гавра с труда им. Две ръководителки на трупи палват скандала и се хващат за гушите. Фолклорната общност настръхва - шопи срещу граовци не е битка за подценяване. Групите от Симеоново и Долна баня си тръгват, без да стигнат до подиума, защото ги чакат платени рейсове. Става тъмно, шопите пеят и играят на фарове на кола. После ги грабва нощта с километрите до града. С бастуните, децата на гръб, с частни коли. Някой нещо не е домислил. И остава горчилка, дето се помни с години.