Ненко Темелков - велик депутат от Перник, канен за вицепремиер

Навършиха се 20 години от първото заседание на 7-то Велико народно събрание. В него Перник имаше 8 свои народни представители. От тях в активната политика сега е само един от представителите на БСП  - Ненко Темелков. С лидера на социалистите в Перник връщаме лентата на спомените назад.

- Като се огледате наоколо, какво е останало от онова време преди 20 години?

- Спомням си как през 90-та година с желанието за промяна и с нуждата да излезем от оная тоталитарна скованост на партията, предложих от приемната на Окръжния комитет (ОК) на БКП да се направи кафе „Панорама" - то си съществува и до днес. А всъщност това беше приемната на ОК на партията. Тогава от зала „Панорама" направихме кино-салон и беше кино около две години. Заседателната зала на партията стана кино и към 92-ра година го затвориха. Кино „Панорама" се казваше.

- А къде бяхте на самия 10 ноември 1989г.?

- В самия ден на 10 ноември 1989г. бях в Червения салон на Дома на металурга в кв. „Изток". Фирма „Стомана" още се казмаше ДМЗ „Ленин" - после стана „Стомана". Точно в този ден имаше среща с Невена Коканова. Тя беше народен представител от Пернишки избирателен район.

- С какво се занимавахте по това време?

- Бях заместник партиен секретар на Комбинатския комитет на БКП във завода (ДМЗ „Ленин"), което по онова време беше щатна длъжност.

- Вие сте инженер-металург. Работили ли сте по специалноста си?

- В „Червена могила" работих като зам. директор на инжинеринговата организация. След това отидох в ЛПЦ на ДМЗ „Ленин"(Сегашнага „Стомана Индъстри"). В ЛПЦ, доколкото си спомням, ме назначиха като техник. И много скоро след това отидох на партийна работа, която си беше платена тогава.

- Значи 10 ноември Ви е заварил на щатна партийна работа. Сега като се анализират събитията по смяната на Тодор Живков, много хора казват, че самите комунисти са искали промяната. Така ли беше според Вас?

- Аз смятам, че промяната напрактика наистина тръгна от нас. Дори с факта, че наша инициатива беше партийните организации на БКП в МВР, в полицията и войската да прекратят съществуването си веднага след историческия пленум.

- А Вие лично как посрещнахте промените тогава?

- Самата смяна аз я възприех определено позитивно. С всички позитиви и негативи на социализма, факт е, че Тодор Живков управляваше България повече от 35 години и беше „натежал". Особено в последните години се чувстваше криза в обществото и в икономиката. Опитите му да наложи сина си (Владимир Живков) за кандидат-член на Политбюро и налагането му - всичко това и вътре в партията не се възприемаше. Така че самата му смяна определено беше приета позитивно, без тогава да осъзнаваме мащаба на промяната, която предстои. Тогава от болшинството хора се смяташе, че това е промяна от типа „перестройка" и става дума за подобряване на социализма, за развитие и подобряване на социалистическата система, а не толкова пълен обрат към капитализъм и то към най-дивия му вид.

- Често се повтаря оценката, че това е било дворцов преврат.  Вие какво мислите за това?

- Във всички случаи аз си мисля, че това е промяна, която беше инициирана от средите на партията , не толкова от и само от висшето ръководтво, а като цяло от партията. Недоволството, за което споменах, не беше само сред сред ръководителите, а беше повсеместно недоволство. От редовите партийни членове.

- По това време Вие сте бил на партийна работа в промишлено предприятие. Усещяше ли се сред работниците това недоволство?

- Определено да.

- Чуваха ли се гласове на недоволство - на партийно събрание например някой да се изкаже?

- Спомням си, че баща ми беше донесъл вкъщи книгата на Жельо Желев „Фашизмът" (Книгата излиза през 1982, но само след три седмици в продажба тя е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система). Повече от показателно е, че такива хора като моя баща вече не възприемаха тоталитарната система в този й вид. После и аз самият съм давал тази книга на други хора и те бяха много изненадани, че съм я имал преди 10 ноември.

- А на Вас самия  какво Ви донесе 10 ноември?

- На мене 10 ноември ми даде голям простор за лично развитие. Вероятно ако системата се беше запазила, мойта политическа кариера щеше да се развие като профпредседател на фирма „Стомана", независимо от произхода ми , от това че съм трето поколение комунист и т. нат. А 10 ноември направи така, че на 14- тия извънреден конгрес на партията аз имах трети резултат при гласуването за избор на ръководство след Бойко Димитров и Филип Боков. Така тогава бях избран в най-висшото ръководството на партията - в председателството.

- Бил сте член на Политбюро или секретар?

- Когато ме предложиха за секретар на партията, аз изрично настоях да не се казваме секретари, а членове на секретарията. За да се избегне съотнасянето със секретарите от предишния период. И това беше през октомври 1990г. Това политическо развитие, което получих ми даде възможност да стана народен представител, да намеря масто в листата за 7-то Велико народно събрание. Имаше момент, в който се предлагаше аз да съм водач на листата. Аз отказах да съм водач. Предложих проф. Кръстьо Горанов, защото се считах все още млад, с по-малко политически опит.

-  А вярно ли е, че  по това време са  Ви ли викали Нено Рокаджията?
- Така е, играех рок. Включително и на площада в Перник съм играл рок, макар сега да казват, че рокът бил забранен.

- Да, но Вас не Ви е гонила милицията?
- Не е така, защото в зала Универсиада веднъж ни арестуваха.

- Това сигурно е интересно, но вярно ли е, че сте имали покана да станете вицепремиер?

- Да, така е. Бях поканен за заместник -министър председател в първото правителството на Андрей Луканов. И аз пак отказах , защото се считах за млад, без достатъчно политически опит за такава изключително отговорна длъжност.

- Любопитно е как Андрей Луканов си е избрал тъкмо Вас за свой заместник тогава?

- Неговият дядо Тодор Луканов, заедно с Васил Мулетаров и Васил Коларов са били адвокати по процеса на дядо ми (Темелко Ненков) през 1919 г. когато са го съдили за това, че са правили най-обикновена синдикална стачка. Той е бил председател на синдиката на рудничарите. И като такъв е бил организатор на стачката. Тогава е искана смъртна присъда за него и за Иван Костадинов. На другите петима е искан многогодишен затвор. Тогава ръководството на партията в лицето на Благоев и Кирков са изпратили точно тези трима добри юристи на партията и са го спасили от смъртната присъда и е останал в затвора фактически само 6 месеца.

- И оттогава ли датират добрите чувстава между двете фамилии?

- Наистина имахме добри отношения и семейните връзки още от онези години. След това братовчедът ми Темелко и Андрей са учили заедно в Ловеч в езиковата гимназия. Т. е. има примственост в контактите между фамилиите ни. Може и това да е оказало някакво влияние при избора на Андрей.

- Вие също споделяте висока оценка за Андрей Луканов като политик, за ролята му в българската политика, така ли е?

- Андрей беше прозападен политик. Ако някой в това ръководство на партията, по това време беше чисто прозападен политик и отговаряше на критериите на западните демокрации, това беше преди всичко Андрей и в някаква степен и Петър Младенов. Те фактически бяха мотора на промяната в партията. Те виждаха малко по-далече от всички останали. Особено Андрей. Те смятаха, че единственият възможен изход за комунистическата партия е да приеме социалдемократическите ценности, за да се съхрани и да продължи да има има онова обществено влияние, което заслужава тази партия с над 100 годишна история

- Споменавал сте и своите впечатления за геополитическо мислене в условията на Балканите на Андрей Луканов?
- Абсолютно. Не само защото той имаше контакти с политици и бизнесмени от типа на Роберт Максуел. Той беше добре приет и в Америка. Той настояваше и работеше за това България да стане енергийно средище на Балканите и не само, през страната ни да минаван всички газопроводи, а не през Турция и през Средиземно море. За съжаление това нещо не се случи, а досега това можеше да даде изключителна геополитическа тежест на България .

- А тогава Вие не бяхте ли член на някакво социалдемократическио обединениe в партията?
- През 1992г. се оформи такова Обединение за социална демокрация (ОСД), след като партията забави своята промяна. Когато през 1994-1995 г. спечелихме властта, решихме, че можем да запазим социализма във вида, в който беше преди 10 ноември, поради което и някои дълбоки промени в партията напрактика спряха. А това на практика исторически беше невъзможно. Това беше причината да се създаде ОСД, в което бяха Александър Лилов, Чавдар Кюранов, Филип Боков, Любомир Кючуков, Ивелин Николов, Елена Поптодорова, Ирина Бокова и др. Това обединенине според мен изигра своята съществена роля, беше катализатор за промяна на партията, особено след 1997 г. и естествено за категорично възприемане на ценностите на социалддемокрацията. То отвори вратите към Социалистическия интернационал и към Партията на европейските социалисти (ПЕС), където БСП в момента присъства активно. Очевидно, че по онова време Георги Първанов макар и формално да не беше член на ОСД, беше оня председател на партията, който историята извика, необходимият председател на БСП, за да намери тя своето място като созциалдемократическа и социалистическа партия.

Снимки