Иманяри рушат паметник под закрилата на ЮНЕСКО

Иманяри рушат стените на уникален храм кладенец край брезнишкото село Гърло, алармира от доста време археологът Василка Паунова, временен директор на Ретионалния исторически музей в Перник. През последните дни бандити с металотърсачи пак захождали в региона, съобщиха бдителни граждани.
 
Те търсят в уникалния паметник злато, съкровища и древни артефакти и вече демонтирали камъни от уникалния градеж на подземния храм, за да ровят зад тях.Специалистите обясняват, че в района има желязна руда и фосили и затова апаратите им отчитали наличие на метал, което заблуждавало иманярите.
 
Храмът кладенец е открит в началото на 70-те години на 20-ти век от археоложката Димитрина Митова - Джонова. Според нея древният подземен храм е от около 12-ти в.пр.Хр. Паметникът е по-стар дори от мегалитните паметници - долмени, оцелели по нашите земи в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Със своите 32 века храмът кладенец се отнася към късната бронзова епоха и е сравняван с културата на нурагите на остров Сардиния, където имало около 100 подобни паметника. Такива кладенци има още на остров Кеос, Гърция, в гръцката колония Пантикапей, днешен Кримски полуостров и в Тунис.
Смята се, че той е не само култов обект за почит към шумерския бог на поздемните сладки води Енки, но и древна обсерватория. Каменните стълби водят до малка кръгла зала със свод. Предполага се, че куполът, под който се е влизало, е бил отворен и при пълнолуние са се наблюдавали звездите и небето. При слънчево затъмнение е можело да се наблюдават планетите.
В ляво от входа може да се види единственият знак, оставен от древните хора. Трудно е да се каже какво изобразява този символ. Това би могло да бъде астрономическа схема, или името на съзвездието което е наблюдавано, възможно е да е името на жреца - астроном, проектирал и изградил съоръжението. За да се стигне до историческата истина е нужен екип от археолог, астроном и специалисти по древни езици.
 
През 80-те години на 20-ти век Националният институт за паметниците на културата  е изградил солиден покрив над кладенеца, защитна стена и тераса. Всичко това сега било рухнало, а масивните греди  паднали върху „небесния отвор" на купола и завличали камъните от градежа.
 
Твърди се, че мегалитният храм е под закрилата на ЮНЕСКО, но това не е много сигурно. Особено заради сериозното занемаряване на обекта. В момента той е недостъпен (или само за иманярите).
 
Кладенецът се намира върху селище от късно-бронзовата епоха. Проучването му в бъдеще ще даде много интересни детайли и информация, смята археоложката Василка Паунова. Според нея трябва да се вземат спешни мерки за опазване на обекта. Около него има късно-римска и вероятно елинистична крепост, а в подножието - римски лагер и целият район може да се оформи като археологически резерват.
Община Брезник е имала идеи за това, но до този момент не са осъществени.