Иво Петров: Вярвам в доброто у хората

Областният управител и областен координатор на ГЕРБ в Перник Иво ПЕТРОВ пред „Съперник"
 
- До решението на Изпълнителената комисия на ГЕРБ, с което бяхте преизбран, в публичното пространство имаше твърде много коментари, според част от които за Вас резултатът щеше да е негативен. Изненада ли беше, че отново все пак оглавихте областното ръководство на регионалната структура?
- Категорично не. Имал съм предварителни разговори с членовете на комисията и знаех каква е визията им за качествата на човека, който ще ръководи организацията. Основното изискване беше да познава организацията и проблемите й не само на територията на Перник, а и във всички останали общини.Становището на националното ръководство на ГЕРБ беше, че на този пост трябва да е човек с утвърдени позиции, започнал да работи по създаването на партийните струтури още от самото начало.
 
- Вашата номинация имаше ли алтернатива?- Изборът беше между мен и мажоритарния депутат Ирена Соколова. Тя обаче отказа. За себе си нямах никакви притеснения. Но дори да беше избрана Ирена Соколова, щях да й помагам с всички сили.
 
- Слуховете не Ви ли притесниха?- Слухове по принцип не ме вълнуват и не им обръщам внимание. Преди година мнозина предричаха неуспех на ГЕРБ, по същия начин като днес коментираха и назначаването ми за областен управител. Резултатите от евроизборите и особено от парламентария вот показаха как стоят наистина нещата. И заслужихме с работата си високата оценка, която дадоха на Перник и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов. А успехите, постигнати на изборите през 2009 година се дължат не само на авторитета на лидерите на ГЕРБ, но и на свършеното от нас, членове и симпатизанти на партията. Работехме упорито с презумпцията, че в парламента трябва да влязат не 70 или 80 депутати, а да имаме поне 110 и усилията ни бяха съсредоточени именно към тия 30 депупати допълнително. И успяхме.
 
- И тук опираме до умението да се работи в екип...- Да, то е изключително голямо. Не мога да кажа обаче, че сам съм работил. Ние бяхме един много добър, отличен екип. А без него успех нямаше да има.
- Има ли го този екип днес?- Има го. Признавам обаче, че има леко разсейване на силите, тъй като част от хората вече работят в определени структури в изнесени подразделения на министерствата. Времето, нужно ни за събиране е ограничено.
- Тогава какво се случва с парийния живот?- През тази една година той беше позамрял. Това обаче не е валидно само за нашата партия. И в другите политически сили имаше период на спокойствие. Така е винаги след избори. Аз обаче добре знам какво ни предстои догодина. Задават се две много тежки кампании - президентски и местни избори. Започнали сме подготовката за тях с утвърждаването на новите общински структури и новите ръководства. Съграсно новия Устав голямата тежест пада върху общинските ръководства и общинските ръководители. Именно те трябва да подберат най-добрите кандидатури по селата за кметове, защото там реалано изборът е мажоритарен. Затова те трябва да носят гласове както за себе си, така и за листите за общински съветници, за кметове на големите общини. Сега не сме 2007 година - тогава времето не ни стигна, трябваше само за един месец след учредяването на партията да се подготвим за местния вот. И въпреки това постигнахме някои успехи - в Трън например чрез Станислав Николов спечелихме кметския вот, имаме и мнозинство в ОбС. Днес ситуацията е различна, но имаме вече натрупан опит. Знаем обаче, че ни чака трудна битика.
 
- Имате ли вече идеи за кандидатурите, които ще издигнете за кметове и съветници?- Работим вече в това отношение. Все още обаче нямаме конкретни предложения. Искаме най-напред да се утвърдят общинските структури, за да започнем да правим анализи на определени хора, да организираме индивидуални срещи с потенциалните кандидати, за да видим кой ще е най- подходящият. Все пак през сепетември - октомври трябва да имаме ясна визия кой ще е човекът или по-точно хората по общини и да започнат да трупат опит и популярност сред избирателите. Защото ако един човек не е припознат от гласоподавателите, няма как да спечели. И това важи не само за Перник, а за всички общини. Мислим за всяка една от тях. И работим, без да лежим на стари лаври. Не забравяме и че разликата между парламентарните и местните избори е голяма. Давам си ясна сметка, че това, което е било на вота за НС, не може да се повтори на предстоящия местен вот. Давам си ясна сметка, че ние трябва да работим по-активно с хората. Още повече, че като управляваща партия ние почваме да носим и негативите си, особено в условията на икономическа криза. Именно затова трябва да се търси диалог с хората, постоянен контакт.
 
- Идва труден период, ще успеете ли да съчетаете ангажиментите си на областен управител с тези на областен кооридантор на ГЕРБ, въпреки че това, че сте работар е публична тайна?-През последните три години съм се отдал изключителено на ангажиментите си като областен и общински коориднатор на ГЕРБ. През изминалата една година си доказах, че мога да съвместявам заедно с тези два ангажимента и този на областен управител. Това, което искам да направя за областна администрация е да подредя точен екип. Вече има Главен секретар, с който имаме еднакви виждания за функциите на длъжностите, за подбор на кадрите - не по политически признак, а чисто експертно и професионално, за да бъда спокоен, че дори когато отсътвам, администрацията ще работи перфектно. То е да като си построиш къщата, да знаеш, че има здрави основи, а след това да знаеш и как точно да си подредиш мебелите... А здравите основи не се правят за месец - два. Аз не случайно поисках проверката от Сметната палата, встъпвайки в длъжност. За мен беше важно да видя грешките на предшествениците си, за да не ги повтарям. И да бъда спокоен, че когато един ден си тръгна, няма да съм ги повторил, запазил съм лицето си чисто.
 
- При толкова ангажиминети и натовареност, не ощетяваш ли семейството си?-Така е. Не винаги успявам да съм до тях, времето, което отделям напоследък, е по-малко. Когато човек се е ангажирал с обществена работа, с политика и с административна дейност, потърпевшо е семейството. Но то ме разбира, помага ми. Децата вече са големи, поемат своя път, само съпругата ми най-вече страда, но се опитвам през свободното време все пак да й отделям повече внимание.
- Четете  ли жълтинитие по сайтовете за себе си?- Да, понякога. Не искам да бъда заварен неподготвен. Но писанията не ме притесняват. Хората, на които държа, ме познават...
- Промени ли се през последните три години житейската Ви максима?- Не. Казвал съм го много пъти - вярвам в доброто у хората. Колкото повече добри хора има, толкова повече има шанс за България да се случват хубави неща. Смятам, че съм щастлив човек. Мога да се усмихвам във всеки един момент, независимо от ситуацията, в която се намирам.
 
Разговора проведе Любомира Пелова