Да помогнем на ГЕРБ Перник да удуши червения октопод

В годините на прехода Перник си остана и продължава да бъде червен град, уви.
 
Повод за моята констатация и последващите размишления стана един коментар във в. Дневник отскоро, който ни повече, ни по-малко, гласи следното: И Перник и Радомир гласуват за БСП. Няма лошо - демокрация сме! На демокрацията това и е хубавото - всеки си плаща плаща за простотиите.
 
Като циганска проклетия тегне тази безспорна истина над Перник, откакто се помня. Това е град, който предимно е бил управляван от червени олигарси и морални развалини, които ни гледат самодоволно от държавните върхове още от бело-черните снимки в зората на "демокрацията", та чак до ден днешен. Развалини с  покварени, но достатъчно стройни редици от промити мозъци и комсомолци, че да газят през трупове, за да бъдат във властта още 5х20 години.
 
Кадри на БСП Перник, чиито имена би трябвало отдавна да фигурират в списъците за лустрация, и днес заемат висши държавни служби. Едно такова лице, с име на чорбаджия от "Мамино детенце", досущ като гигантска червена сепия, изплувала от недрата на океана, далеч извън представите на Жул Верн, задушава пернишкия бизнес от години под диктовката на подчинения нему политически и общински слугинаж, което не му пречи същевременно да отговаря за насърчаването на конкуренцията в частния сектор на национално ниво.
 
Същият този чорбаджия от дълги години служи като маша в ръцете на мастите местни червени икономически барони, и управлява кликата си в БСП, не и без съдействието на изфабрикувания обществен елит, на ченгетата от държавна сигурност, на лостовете си за влияние в медийния сектор, а отскоро и във Интернет, и не на последно място - чрез местната правораздавателна и по-точно - държавно-обвинителна система, изпаднала в будна кома, нейде в дните около 10 ноември 1989. И никакви заплахи за "изпопадане на зъбите", в стил Цецо Цветанов, не могат да сплашат пернишките скелети на комунизма, просто защото те отдавна карат със старчески протези из коридорите на общинската администрация и останалите институции, попаднали в обсега на октопода.
 
Дори и лъчът надежда, донесен от победата на десен кандидат за кмет преди години, бе функция от разцеплението на червените редици, дало глътка въздух за задушените от комунистическата гнет перничани. Но победата бе само привидна. И кратка. Икономическите лостове за влияние останаха в ръцете на червените олигарси, а стотици мъртви души вече бяха окупирали и последния затънтен кабинет в нечия административна структура на властта. В ръцете на соц. елита остана още Общинският съвет, де що има за приватизация, целият административно-изпълнителен апарат но общината и ред други, което гарантира неизменното завръщане на власт на червените башибозуци на изборите през 2007г., за да превърнат Перник в град, в който самият аз бях заставен до стената пред избора дали да бъда преследван от червената сган заради "подривната си дейност" или като млад човек да заживея с мисълта, че в 21-ви век, в моя собствен град, в сърцето на Европа, трябва да живея като севернокорейски пролетар, управляван от покварената червена аристокрация, редом с тяхната бодра комсомолска смяна, съставена предимно от полу-грамотни роднини. Житейски избор, пред който бяха поставени редица свободомислещи хора, с желание за развитие и реализация в собствения си град. Избор, пред който бяха поставени десетки местни предприемачи, които вместо подкрепа от местната власт видяха корпоративни агенти, наричащи себе си "съветници" и събирачи на десятък за своите васали в кметските кресла.
 
И ако не беше убедителната победа на партия ГЕРБ и усилията на останалите десни сили за промяна на статуквото на изборите миналото лято, незнайно до кога в обстановка на соц. издевателства щяха да просъществуват такива люлки на свободомислието, каквато се опитахме да изградим с колегите в Интернет-пространството. Днес ГЕРБ, по волята на избирателите, са онези, които трябва да отърват нашия град от червения октопод, пуснал пипалата си във всяка сфера на обществения живот - икономика, здравеопазване, комунални услуги, администрация... Утре изпълнителят ще бъде друг. Но без значение, кой е той, каузата за демократично развитие на нашия град ще остане същата и все така обединяваща хората с трезва мисъл.
 
И ние трябва да я подкрепим, ако не искаме да превърнем града си в развалина от пост-съветски модел, към какъвто имидж успешно го тикаха през годините едни и същи комунистически физиономии, групировки, мутри и обикновени соц. паразити. Същите тези паразити, които с всеки изминал ден от управлението на правителството на европейското развитие на България, включително и на ниво Перник, ожесточават съпротивата си срещу реалната възможност да останат най-накрая само неприятна, черна страница от българската история - отхвърлена и охулена от българското общество. Паразити, за които става все по-трудно да черпят от общинската хазна безнаказано, да източват средства от общинските дружества към партийната каса, да налагат полу-грамотните си кадри в общественото пространство на града ни.
 
И в тази война, социалистите започват да използват, досущ като в партизанска битка, неконвенционални за партията си методи като ...Интернет. Коментарите в глобалната мрежа от платени соц. агитатори стават все по-озлобени, провокациите все по-очевидни, а провокаторите - все по-арогантни.  Допуснем ли надеждата за нов морал в политиката и управлението на страната, каквато виждаме и на ниво Областна администрация, и на ниво народни представители, и на ниво Министерски съвет, да бъде разколебана от подобни провокатори, ще допуснем реалната възможност Перник да се окаже в изолация по-тежка от севернокорейската, а перничани да продължат да плащат с години "за простотиите", които представителите на една престъпна, дори терористична във физически и морално-нравствен аспект, политическа групировка, "е надробила" във времето.
 
Христиан Даскалов