Кварталните бакалии укриват най-много оборот

Около 60-70 на сто от търговските обекти в страната укриват част или целия си оборот. При малките хранителни магазини се укриват 75 на сто от приходите. Само 12 на сто от дискотеки, барове и други нощни заведения не лъжат данъчните за реализираните обороти.
 
Това съобщиха от Националната агенция за приходите (НАП) по време на Консултативния съвет към приходната агенция. На него беше обсъдено предстоящото връзване на касовите апарати към системата на данъчните. Данните за укриване на обороти са получени в резултат на ревизиите, извършени от НАП през последните няколко години.
 
В резултат на укриването на приходи само от хранителните обекти в хазната не влиза около 20 млн. лв. данък. Други 11-12 млн. лв. се губят от укритите обороти на дискотеки и заведения, съобщи говорителят на НАП Росен Бъчваров, позовавайки се на констатациите на звеното за анализ на риска в агенцията. Това показва колко сериозен е проблемът, посочи той.
 
„Всички субекти трябва да се поставят при равни условия и точно това ще бъде постигнато с въвеждането на дистанционна връзка на касовите апарати със системата на НАП", посочи заместник-изпълнителният директор на агенцията Бойко Атанасов. Той добави, че промяната ще предостави предимства на бизнеса - ще отпадне необходимостта да се съхраняват контролните ленти на апаратите в търговските обекти. В същото време екипите на НАП ще могат да бъдат пренасочени към друг вид контрол.
 
По данни на приходната агенция в България има 480 хил. касови апарати които са регистрирани и действащи към момента. По специален график те трябва да бъдат вързани към системата на НАП най-късно до март 2012 г.
 
За да могат да се вържат към системата на данъчните, те трябва или да бъдат доработени или да бъдат подменени с чисто нови. В първия случай е нужно на стария касов апарат да бъде поставен данъчен терминал, което на практика представлява интернет модем. Благодарение на това устройство, което разполага със SIM карта данните за оборота на търговеца стигат до сървъра на данъчните. Разходите по този вариант би трябвало да не надхвърлят 200 лв., съобщиха от НАП. Ако се мине на варианта със закупуването на ново фискално устройство, което да може да работи според новите изисквания, това ще излезе на фирмите от порядъка на 400-450 лв. При този вариант разходите могат да надхвърлят и 1000 лв. в зависимост от техническите параметри на апарата.
 
От НАП съобщиха, че производителите на касови апарати у нас са уверили, че 90 на сто от моделите могат да бъдат доработени, така че да отговорят на новите изисквания. При фискалните устройства, които са произведени преди 10-15 г. и са ползвани непрекъснато, това обаче едва ли ще може да се случи./МОНИТОР