Легендата Кракра и крепоста Перник

За произхода на Кракра Пернишки и за неговия живот почти нищо не се знае със сигурност. За личността му се съди по съвсем кратки съобщения на някои хронисти и историци, както и по запазените легенди за него.
 
Като изхожда от името на Кракра, Васил Златарски допуска, че войводата не ще да е избиран из средата на местните славянски родове и задруги, защото самото име „Кракра" говори за неговия неславянски, а прабългарски произход. Като се съпостави с имената на българските канове Телериг, Кардам, Омертаг, не може да се отрече фонетичното езикородство между тях, чийто прабългарски произход е очевиден.
 
Тогава неминуемо възниква въпросът: Кой е Кракра? Дали е син на някой местен болярин или сам е пристигнал от източните части на Българската държава?
 
Има две предположения за пътя, по който Кракра или неговият прадядо са се намерили в Перник. Първото е, че родът води началото си от времето, когато Пернишките земи са присъединени от Омуртаг към Българската държава. Второто е, че сам Кракра е един от многото източнобългарски боляриили болярски синове, избягали при завладяването на Преславска България от византийския император Йоан Цимисхи.
 
Не се изключва и  той да е дошъл от Средец заедно с дръстърския духовен глава Дамян.
Легендите свързват името на Кракра с по-късно време. Знае се, че при първото нашествие на Киевските руси от север (968г.) и на ромеите от юг много то източнобългарските боляри потърсили убежище в Западна България, където управлявали синовете на Никола Мокри.
Тук намира топъл прием и младия болярски син Кракра. Според народното предание, популярно из Граово, в селището Перник пристига от далечни земи красив юноша, който водел със себе си малко момченце. Настанил се в дома на местния старейшина и началник на крепостта Перник. Скоро той бил обикнат не само от войводата, но и от селяните. Дъщерята на старейшината, хубавата и привлекателна Звезделина, спечелила сърцето на болярския потомък. Скоро в господарския дом се вдигнала и голяма сватба.
Не минало много време и радостта на всички била помрачена от трагичната участ на звезделининия баща. Една нощ, проверявайки нощната стража, той се подхлъзнал и паднал от крепостната стена. При падането кръвта от разбитата му глава опръскала не само стените на крепостта, но и отсрещните скали на Голо бърдо. Оттогава наричат тези чевеноикаво-кафяви скали „Кървавото".
 
Звезделина осиротяла, но заедно с това станала законна наследница на бащиното си владение. Младият Кракра бил въздигнат за началник и войвода на крепостта Перник.
Предаваната през поколенията легенда го представя като храбър предводител, яхнал пъргав кон, пристегнат в бойна ризница, с шлем на главата. Кракра изглеждал енергичен, дори страшен, когато се сражавал с враговете. Със селяните той бил добър и добродетелен.
 
Тази представа за Кракра като справедлив, храбър, достоен за уважние вожд ,съветващ се със своите мъдреци за благото на всички, е останала запечатана в народното съзнание.
 
Може би затова постепенно започнали да наричат крепостта Перник с името на владетеля Кракра. В културната памет няма фиксирана долна, нито горна граница, затова много трудно може да се разбере кога точно перничани са нарекли крепоста „Кракра" . Известно е, че в началото на 20 век на хълма  му викали Крепок, Градо, Калето. Тогава все още не се е сращело името на болярина като име на хълма. В народната памет то вече е утвърдено, но е редно да се знае, а и да се спазва, че това е Средновековната крепост „Перник".