Строителните фирми в Параграф 22

Строителни фирми чакат неразплатени суми по държавни обекти от около две години, но в същото време не ги търсят.
 
"Вкараха ни в параграф 22, и то в момент, когато сме в режим на оцеляване", коментира перничанинът Милен Миленов. Той и брат му Ясен Миленов управляват "Алматея Прима" ООД, като строят водопроводи и улици. Според Миленов 99,9% от бизнесмените в строителството са заложили вземанията си от държавата срещу кредит. Иначе е трябвало да пуснат кепенци още преди месеци. Затова и условията, поставени от длъжника - държавата, към тях, били неизпълними. "Няма фирма, която да си е потърсила парите. Защо да го прави, като ще я отрежат? Щом имаш заеми, пари за теб няма. Това е пълен абсурд. Още повече, че идеята беше държавата да гарантира тези разплащания, а не ние да ги залагаме в банките", обяснява Милен.
 
Решение на проблема обаче може да има още във вторник. Тогава ще има среща между строителната камара и представители на Банката за развитие. Очаква се на срещата да присъстват и двама министри - на регионалното развитие - Росен Плевнелиев, и на финансите - Симеон Дянков.
 
Милен Миленов: Удържането на 7% такса от сумата е рекет! Всички в бранша сме единодушни за това. Ако тези пари се дължат от вчера, тогава може да се прояви разбиране. Но става въпрос за стари плащания. Според мен това вече преминава всякаква граница. Аз чакам от държавата близо половин милион. Преди един месец ми излезе акт за плащане на водопровода между Батановци и Ярджиловци за 115 бона. От ПУДОС обаче ми казаха, че ще дадат само 80% от сумата. Останалата част ще ми бъде дадена, когато взема акт 15 и акт 16 за обекта. Такова изискване досега не е било поставяно. Това ще ни довърши. Парите секнаха още по времето на Станишев. Почти 90% от работещите преди 52-ма строители са съкратени. Всички чакаме. Друго не можем да направим. Ако издържим, можем и да дочакаме да си вземем парите при нормални условия. Камарата на строителите предложи преди време общините да спрат капиталовото строителство, докато не се издължат към фирмите. Идеята обаче не бе приета. Самият аз имам да вземам 400 000 от такива обекти.
 
Държавата се похвали, че е пуснала дължимите пари на строителите за изпълнени поръчки. Парадоксът обаче е, че компаниите не си ги търсят. Каква е причината за това? Може би на строителите не им трябват пари за оборотни средства и заплати в кризата? Поставят ни условия, които са неизпълними, отговарят от бранша.
Фирмите чакат неразплатени суми по държавни обекти от около две години. До момента строителното министерство и пътната агенция са издължили 147 млн. лв. от дълговете на хазната към бранша.
 
След споразумението с Българската банка за развитие, през която минават парите, са разплатени още 34 млн. лв. и се обработват още 4 млн. лв. Така министерството остава да дължи на бранша 101,5 млн. лв. Държавата има задължения и по проекти по ФАР и ИСПА, за които трябва да осигури съфинансиране. Там става въпрос за над 100 млн. евро.
 
Една от причините компаниите да не подават заявления за разплащане е 7% от дълга, които се удържат от Банката за развитие като такса. Но по-големият проблем е изискването за чисто кредитно досие. Големите компании вече са заложили държавните бъдещи вземания в търговски банки, за да кредитират работата си, и затова в момента не могат да отговорят на изискванията, обясни преди няколко дни Иван Бойков от Строителната камара.
 
И докато се чудят как да намерят изход от омагьосания кръг, болшинството от дружествата едва събират пари за заплати. Лизинговите компании ги натискат за вноските по закупената техника, нямат свежи пари за започване на нови обекти. Повече от половината наети работници са или съкратени, или сами са напуснали заради нередовното заплащане. / Стандарт