Бялата емиграция в Перник намира място в документален филм

Над 500 руснаци намират спасение в Перник след Октомврийската революция според църковни свидетелсва. Историци говорят за общност от 3 до 5 хиляди емигранти само в Перник.

Документален филм за бялата емиграция в България подготвя продуцентска къща „Про филм". По лентата работи известният документалист Антоний Дончев. На този етап проектът е във фаза на проучване. Екипът вече няколко пъти беше и в Перник.
В началото на 20-те години на миналия век в миьорския град се заселват около 500 руски емигранти, напуснали страната си след Гражданската война в Русия от 1918-1922 година.

Те са предимно офицери и войници от т. нар Бяла гвардия, подгонена и разгромена от червеноармейците. С кораби и по-рядко по суша на големи групи от Русия побягват около 3 милиона човека, които се разселват по всички краища на света. В Перник, където работи успешно държавната каменовъглена мина и дава сигурно препитание те формират значителна земляческа група.

Летописът на храма „Св. Иван Рилски" свидетелства, че са имали трима свои свещеници, четиригласен църковен хор и редовно са се черкували. Когато през 1920 г. била построена и осветена Минната църква от името на руската емиграция е подарена икона на Пресвета Богородица в руски стил, която се пази и до днес. В престолното свето Евангелие в храма се пази лента от някакъв орден, която е принадлежала на протойерей Павел Воронов, свещеник на руското общество в Перник и бивш флотски свещеник в Русия.

В териториалния архив са съхранени значим брой документи, които свидетелстват за активния обществен живот и за създаваните различни дружества по интереси на руските емигранти.

Особено любопитно е, че през 1932г. руски художници от средите на бялата емиграция показват в Перник модерно изкуство. На 10 януари 1932г. в Клуба на руските емигранти в кв. „Хумни дол" бл. 13 е открита първата художествена изложба с участието на Р. Топоров - живопис, А. Черниш - акварел, Б. Корун - декорация и скулптура, А. Тимофеев - портрети, С. Пафчински - карикатури и М. Тепликов - инсталация от кутии от цигари и хартия с наименование „Хвърчащ змей". Изложбата е била значима събитие, защото според свидетелствата в тогавашен вестник тя е била посетена от управата на Мината, кметската управа на Перник и гости от София.

От средите на бялата емиграция произлиза и художникът Владимир Егер, оставил изключителни пейзажи и портрети от стария Перник.

Преди две години по архивна снимка, пазена в Минния музей, потомък на руски емигрант откри дядо си. Потомъкът на бежанци от Украйна дойде в Перник, за да търси корените на своя род. Мъжът идваше от Франция. Преди това дълго е живял в Албания, която напуснал като невъзвращенец.

Вече в напреднала възраст решил да научи повече за предците си. Той знаел, че неговият дядо Леонид Александрович Терентиев в 20-те години на миналия век работил като маркшайдер в пернишката мина. Леонид дошъл от Украйна с група емигранти, подгонени от съветската власт. В онези години в държавните мини в Перник са работили много бивши руски офицери и дворяни, които формирали белогвардейска колония в Перник.

Пришълецът от Франция разказа, че дядо му е бил шляхтич, както тогава се е наричало дворянството. Дошъл в България с т.н. Нансенов паспорт. Терентиев бил изключително красив и спретнат мъж.

Внукът го разпозна на стара фотография, подарена на Минния музей от родственици на Богдан Рибарски от село Студена, който по онова време е бил сред малцината образовани местни специалисти.

Снимката постъпи в архива на музея заедно с част от ръкописите на един от някогашните директори на Мини Перник Георги Коняров. Дарените документи бяха открити случайно в закован сандък в старо мазе. Там са били крити от обиски непосредствено след 9 септември.

Дошлият от Франция белогвардейски потомък открил в София гроба на дядо си и още една негова фотография. Той установил, че лицата на двете снимки съвпадат и че това наистина е Леонид Александрович.

Старата фотография е съхранила лицата на групата маркшайдери. От надписа на гърба се разбира, че е пратена на 12.06.1927 година от Горна Оряховица за спомен. Подписът не се чете.

Уникален руски паметник от онези години се намира в старото гробище на Перник. Постаментът му е около 5-6 метра, намира се на централно място в гробището и може да се разглежда като произведение на изкуството, но е слабо проучен.

В Перник и днес живеят потомци на руските фамилии. Историци твърдят че през 30-те години на миналия век те са били между 3 и 5 хиляди човека. Някои от тях ще застанат пред камерата на Антоний Дончев, за да разкажат за историята на своите предци, допринесли изключително много за градската социокултура на Перник.

Руми Борисова