Любен Гайдаров (1906-2004)

Художникът Любен Гайдаров (12.07.1906 - 16.09.2004) е един от най-видните представители на българската живопис. Животът и творчеството му са органически свързани с Перник.

Той е роден на 12 юли през 1906 г. в гр. Русе в семейството на банковия чиновник Тодор Гайдаров и съпругата му Величка. Рисува от най-ранна детска възраст. Завършва живопис през 1931 в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов.

Безработицата и липсата на средства го принуждават да търси учителско място, като последователно работи в Пирдоп, Петрич и  през 1943 г. се установява в Перник, заедно със съпругата си и Невена и дъщеря си Веселина.

Учителства до 1961 г. и се пенсионира , но продължава да ръководи групи в детската школа по изобразително изкуство.  През цялото време живя в миньорско общежитие и отказваше друго жилище от властите.

Любен Гайдаров има значима  роля в културния живот на Перник.  заедно с Владимир Егер, той е един от основателите на групата на Съюза на българските художници в града и известно време е неин секретар. По негова идея се създава градската художествена галерия, която след смъртта му от 2004г. носи неговото име.

Любен Гайдаров е един от най-стойностните представители на българската живопис.  След първата си самостоятелна изложба през 1981г., сам определя себе си като кубист, а  остротата на кубистичните му видения и задълбоченото изследване на пластичната форма са  поразяващи и запонящи се.  

Десетки са неговите ученици именити художници. Перничани пазят много скъпи спомени, свързани с неговата скромна личност, но и непоправим бохем. 

Почтеният човек има и званието почетен гражданин на Перник.  

Любен Гайдаров е носител на орден "Кирил и Методий" II степен от 1963 и I степен от 1966, и наградата от СБХ за живопис през 1965. Получил е златна емблема за картината "Миньорско семейство" и наградата "Захарий Зограф", обявен е за почетен гражданин на Самоков.  

През 2001 президентът Петър Стоянов го награждава с орден "Стара планина" I степен.