Здравка Евтимова: Докато ставаме корави и хитри, бързо ставаме зли

- Преди време бяхте казали, че в България може и да се живее трудно, но България е като Клондайк за писателя? Все още ли мислите така?

- Все по-силно става убеждението ми, че България е висок шанс за пишещия човек. Причините: трудностите, пред което сме изправени, изтощавайки ни до крайност, до кост, без да усетим ни правят корави. И докато ставаме корави и хитри, бързо ставаме зли. Получаваме рани и сами си варим цяр за тях. Моята задача като човек, понякога правещ разкази, е да забележа белега, да разбера кое го е издълбало, да си представя човека, създал лек срещу болката.

Същевременно искам да видя ръката и на този, който се е затичал да смаже докрай пострадалия. Еднакво ме интересуват и издръжливостта, и слабостта. Срещам ги около мен и в мен всеки ден. Вярвам, че в България ще се раждат и ще съзряват силни писатели и поети. Човек е в повечето случаи слаб да помогне с друго, затова, ако е лековерен, се опитва да го направи с думи.

- Четири години живяхте в Брюксел - промени ли се писането ви за този период, когато сте далеч от България?
- Направих няколко разказа за дъжда в Брюксел, отново за дъжда в Аахен, Германия, за някои мои приятели от Афганистан. Разбира се дъждът е само средата, където е разтворено лекарството за раните на хората - то често идва твърде късно, или е твърде малко, за да помогне. Но пък колко хубаво става, когато за няколко часа дъждът спре и огрее слънце. Винаги го сравнявам със слънцето, когато бях дете. Едно и също е – хубаво грее.

Мисля си за глобализацията – тя изгражда мостове между държави, култури, между територии, но не зная защо аз искам да видя какво има под тези мостове, останал ли е някой да живее там, какво расте в сянката. Където е да отиде, човек не може да избяга от мислите си, от белезите си, от приятелите. Като бях дете, също исках да зная какво става под големите тъмни мостове над Струма. Въпреки корените и тинята, плувах по тези места, макар и да ме плашеха, че там живеят дяволите.

- По какви маршрути ви отведе литературата?
- Стремя се да чета книги от автори, писали в различни епохи, както в наши дни, така и в дълбока древност - писатели, поети, публицисти, родени в различни страни по света. В този смисъл литературата е единственият кораб, самолет, вятър, мисъл, които ме завеждат навсякъде. Моля се да имам достатъчно сърце и очи да виждам хубавото и лошото, и достатъчна липса на страх, за да напиша какво виждам и чувствам. Стискам палци на писателите навсякъде по света да създават силни неща – така ще ми дадат сетива и кураж за света. Надявам се някой ден и аз да мога да давам.

- Еднакво лесно ли пишете на български и на английски?
- Книгите не са превеждани от други преводачи, с изключение на превода на холандски език. Аз съм превела някои от тях сама. Други съм направила направо на английски и това ми тежи, защото удоволствието от правенето на разкази на български не може да се сравни с никакво друго писане. Това са книгите ми, публикувани извън България, но те едва ли са променили нещо в живота на хората.

За мен е по-лесно да направя историята направо на английски. След годините, прекарани с речници сред метафори, сравнения, колокации, зная, че преводът е тежък, прецизен, изтощителен труд. Винаги ме измъчва съзнанието, че може да се направи по-добре. Когато изданието има изискване авторът да оставя своя електронен адрес, съм получавала имейли от хора от САЩ, Австралия, Канада, Франция.

- Какво говори определението "български писател" на чуждия читател и какво очаква той - екзотика, спомени от социализма, балкански колорит или нещо друго?
- Не съм си задавала този въпрос. Изпращам разказите си на различни издания на общо основание, където не те питат какъв си и откъде си. Понякога има изискване да се напише един абзац био-библиография, но в повечето случаи това не е задължително. Едва когато изданието има решение да публикува ръкописа, изисква човек да им изпрати по-подробна справка за автора от 50 до 80 думи.

Като видяха, че съм от България, един от редакторите - американец, ми писа: "Аз съм ходил в Пловдив преди осем години", една австралийска редакторка ми каза, че ще лети до Риека със сестрите си и дали не мога да прескоча дотам да се видим. Третият - пак австралиец, ми каза, че му харесва името Гагарин – аз живея на улица "Гагарин" в Перник.

- Хората в Брюксел четат ли повече, отколкото тук?
- Имах приятели писатели франкофони. В Брюксел общината организира представяния на белгийски писатели, белгийският ПЕН – франкофони, които организират панаири, четения, за да могат да се продават книгите на белетристи, поети, публицисти. Във всеки случай нито един от тях не бе забогатял с писане, с изключение на Амели Нотомб, която е кумир на младежта и се разхожда с бодигардове, за да не откъсват парченца от дрехите й.

Има организирани неделни дни, когато хората продават или подаряват книгите си. Има и много магазини, където книги втора ръка се продават на килограм. Купувах си книги на Камю: "Чужденецът", "Чумата", на Сатр "Погнуса", "Стената" и други на Анри Троая, Андре Жид, Евре Базен - за десет цента всяка. Това не значи, че белгийците не четат. Някои хора ме молеха да взема даром цял куфар с книги, за да не ги изоставят без стопанин по пейките.

- Налагало ли ви се е някога да казвате извинително "Аз съм писател"?
- Едва ли някой се интересува какво съм – тъкачка или писател. Ако печели много пари с писане, писателят е обвиняван, че се превръща в литературен търговец. Ако не печели, му се присмиват, че не обръща внимание на парите, губи си времето с глупаво дращене – в най-добрия случай е някакъв особняк, с когото не си заслужава да говориш. Затова по-добре човек да пусне компютъра си и да работи, без да говори.

- Как се ражда една история? Сигурно няма правила, но има ясни белези, които можеш да разпознаеш, че от това ще стане история?
- Едва ли има правила. Когато съм най-слаба, смачкана след тежък работен ден, историите стават. Ако си поставя за задача да ги направя, дори да имам достатъчно пари този ден, дори да ми се е случило нещо на самата мен, не стават. Във всеки случай край река Струма близо до Перник има място, което от всеки ще направи поет, а ако човекът не е чувствителен и е много твърдоглав – ще го накара да направи разказ. С останалото се заема Струма.

- Ограничение или предимство е да пишеш на малък език?
- Малкият език е като малкото дете. В него има огромно обещание, че ще стане красив, добър човек. Ако очакваме това малко дете да ни даде нещо, то може да бъде само доверчива обич. Ние сме пораснали заедно с нашия език и сме такива, защото го говорим. Зад всяка дума, която изричаме на български, стоят вековете, през които езикът ни е оцелявал, стоят българските крепости и кръвта – при превземането на "Кракра", толкова кръв била пролята, че селяните не торили нивите си цели девет години след това. Тези години отиват в думите ни, когато правим разкази и стихове на български. С никой друг език нямам чувството, че времето и пространството ми помагат – това е само с българския език.

- Къде се чувствате уютно? Мислила ли сте да живеете постоянно някъде навън?
- Където имам работа, там се чувствам уютно. Дори да живея някъде навън, то няма да е за много дълго. Онова място край Струма си стои и чака - там си струва да живее човек.

- Кои са за вас книгите събития за 2011 г.?
- Моите събития са книгите на Амос Оз, "Валери Петров. Мъдростта на таланта" от Константин Делов,  с интерес прочетох "Има ли кой да ви обича" на Калин Терзийски, "Врана в снега - нови стихове" на Георги Константинов, беше ми интересна "Зелено и златно" на Силвия Чолева. Купих си, но не съм прочела все още "Физика на тъгата" от Георги Господинов - с нетърпение чакам свободни часове, за нея.

- Кои книги бихте препоръчала?
- Сцялото си сърце всичко от Фланъри О'Конър, сега превеждам с огромно удоволствие серия нейни разкази - особено разказа "Трудно е да намериш добър човек" и "Животът, който спасяваш, може да е твой собствен".

Здравка Евтимова е автор на десетина романa и сборници с разкази на български език, а само през последните години излязоха над седем нейни книги с разкази във Великобритания, САЩ, Холандия, Канада, Израел, някои от които имат по две издания. Носител е на литературни награди и отличия. Специализирала е художествен превод в Сейнт Луис, САЩ; редактор е на българската секция на списание Muse Apprentice Guild в Сан Диего, САЩ и е редактор за България на британското списание, специализирано за кратка проза Literature of the Avanteguard.

Разказът на Здравка Евтимова "Чудотворецът" (The Miracle Maker) тази година беше публикуван в есенния брой на австралийското литературно списание Going Down Swinging. Разказът "По-късно" (Later) излезе в есенния брой на списанието Drunken Boat, САЩ. А Ocean бе представен и на читателите на есенния брой на британското издателство Ecertalis на тема Shredded Consciousness (от англ. - накълцано съзнание).

Автор: Оля Стоянова  Източник: dnevnik.bg