У един манастир дошла нова игуменка. Обичала много оная работа, а у манастиро нема с кого. Клисаро дрът. Дала обява, че се търси нов клисар.
Кой како доодил, бегал като гявол от тамян. Иванчо си рекъл - щом тия бегая, там има нещо интересно, че идем.
Игуменката рекла:
- Че те земем, ако отговориш на три въпроса.
- Ти питай, я че отговарам.
Она засукала расото.
- Това що е?
- Това са солунските диреци.
Заголила си боските.
- Това що е?
- Това са синайските възвишения.
Седнала така и оддоле лъснала рунтавицата.
- Това що е?
- Това е жертвенико на Мойсей.
Отговорил се, па рекъл:
- Ти ме пита, може ли я да питам?
- Може.
Извадил го надървен.
- Що е това?
- Жезъло наАврам.
Разлюлал мъдурите.
- Това са истанбулските камбани.
- Сега може ли, рекъл, да легнем между солунските диреци, да се фанем за синайските възвишения, да турим жезъло на Аврам у жертвенико на Мойсей, да разлюлям истанбулските камбани, та да разбере цел свет, че у тоя манастир нов клисар има.
- Па може.
И станал клисар човеко.