Тома Марков: Християнството е съзидание, ГЕРБ прилича на файтон с маймуни

"Може би в ГЕРБ има и способни хора, не знам. Тази партия беше организирана стихийно и ако трябва да използвам някаква просташка метафора, тя ми прилича на един файтон с маймуни. Там говорят като папагали, които повтарят тезисите на министър-председателя си. Той пък от своя страна не защитава собствените си министри, а казва: „Ще се скарам на този, ще издърпам ушите на онзи...”. Това казва в интервю за glasove.com писателят Тома Марков. Той коментира впечатленията си от изборите и споделя: "Християнството е съзидание, когато няма християнство, няма съзидание, тогава нищо не се изгражда, само се руши. Исторически погледнато, първата съпротива в комунистическия блок е именно в държави, в които има силна Църква – Унгария, Чехия и Полша. Същевременно българският народ е вече толкова опростачен, че търпи безпроблемно премиер като Борисов, който има невъобразим речников запас и ужасно поведение пред хората. Така че кажи ми какъв ти е народът, за да ти кажа какво ще избере."

Тома Марков е роден през 1972 г. в Благоевград. Един от създателите на литературния кръг „БързаЛитература“, определян от него като „лейбъл“ и „групировка“, в който участват редица от най-известните съвременни български писатели. Автор е на няколко книги с поезия, между които "Лудите кокошки", "Героин.rec", "Черен PR". Редактор на книги на Хайнер Мюлер, Чарлз Буковски, Любомир Левчев, на книги на авторите от кръга „БързаЛитература“, както и на много други. Негови са и пиесите: „Забравен от някого тромпет“, „Кофите“, „Боливуд“, както и „Трима със сиви шушляци“ в съавторство с Мартин Карбовски. Работил е за списанията „Егоист“, „Плейбой“, „Мениджър“. Публикувал е свои текстове в Poetry Magazine, както и ORIENT EXPRES, Лондон, под редакцията на Фиона Сампсън.

- Попаднах на една твоя фраза, че главата на поета е като фотоапарат. Твоята глава какви снимки направи по време на тези избори?

- Черно-бели, дори сиви снимки. Макар че аз обожавам чернобялата фотография – ако тя е добра, в нея има живот. На снимките от последните избори обаче няма живот, там животът е изчезнал и на негово място изцяло се е настанила апатията. За съжаление вече почти никой не се интересува от това какво става и какво би могло да стане в държавата. Когато един човек е гладен, ако не е издръжлив и ако не вярва в правилния си избор, той започва да мисли само за следващия ден. И преди българският избирател е бил апатичен, но с течение на годините той започва да става все по-апатичен и поради тази причина България просто ще изчезне като държава. Това, разбира се, е съвсем закономерно, така е и в природата – когато един животински вид е слаб, той изчезва.

- Каква апатия? Първите коментари след изборите бяха, че хората са се включили доста активно и категорично са подкрепили управляващата партия ГЕРБ. Резултатите показват, че като цяло българите харесват тази власт.

- Според мен те харесват тази власт, защото ГЕРБ притежават точно манталитета на хората, живеещи в България, а това е манталитетът на омразата. Ще дам един съвсем прост пример. Когато консерваторите спечелиха изборите във Великобритания, в първата си реч Дейвид Камерън каза, че благодари за мъдрото управление на Гордън Браун. Както знаете, Камерън и Браун са политически опоненти, те са диаметрално противоположни. Тук управляващите градят всичко около фразата: „Ние сме най-добрите, ние ще направим нещо много добро, а вижте колко лошо управляваха предишните и колко лоши неща направиха”. Те непрекъснато плюят останалите и същевременно в изреченията им преобладава частицата „ще”: „Ще направим, ще постигнем, ще построим...”. Не виждам някакви огромни постижения на ГЕРБ до този момент. Те дори направиха нещо много лошо – блокираха плащанията в държавата, от което страдат обикновените хора. Да, вярно е, строят магистрали, хубаво е да се строят магистрали, но все пак хората не ядат асфалт. Побеснявам от факта, че управляващите сякаш се стремят да бъдат изрядни пред Европа, но ще си останат само с една изрядност – просто след години изобщо няма да има кого да управляват тук.

- Говориш за манталитет на омразата, Борисов умело използва тази нагласа на хората, боравейки изключително успешно с образа на врага. Той се нуждае от врага и го посочва много убедително всеки път, когато се наложи да разобличи „истинския” виновник за някое неблагополучие.

- Това е абсолютно типично за един спортист, спорно е обаче дали върши работа в политиката. Всеки човек в България, който е с всичкия си, знае, че българският преход е сбъркан. За съжаление България не е нито Унгария, нито Полша, нито Чехия и затова има съвсем елементарен отговор – българинът никога не е бил християнин. Християнството е съзидание, когато няма християнство, няма съзидание, тогава нищо не се изгражда, само се руши. Исторически погледнато, първата съпротива в комунистическия блок е именно в държави, в които има силна Църква – Унгария, Чехия и Полша. Същевременно българският народ е вече толкова опростачен, че търпи безпроблемно премиер като Борисов, който има невъобразим речников запас и ужасно поведение пред хората. Така че кажи ми какъв ти е народът, за да ти кажа какво ще избере.

- Кое от изявленията на Борисов на пресконференцията след втория тур на изборите ти направи най-силно впечатление?

- Например това: „Където и да срещна БСП, ги бия”. Странен слоган, странен. Даже веднъж се смях сам на собствените си мисли, когато си представих съвсем хипотетично – аз съм поет човек, но това не означава, че от време на време не съм адски мрачен – та си представих следния мрачен сценарий: как премиерът Борисов губи изборите и изведнъж сваля костюма и слага униформата, само и само да не загуби.

- Настина мрачен сценарий.

- Един толкова тщеславен човек... Тщеславните хора често се преобличат, само и само да не загубят, само за да бъдат картотекирани в нечий побеждаващ футболен отбор.

- Често правят аналогия между него и Тодор Живков, какви са приликите и разликите между двамата според теб?

- Приликите са тотални, разликата е в това, че г-н Борисов не е толкова обигран и умен, колкото Тодор Живков. Той обича да се родее с разни певци и самодейни артисти. Тодор Живков, както знаете, е бил актьор, Берлускони пък е певец. Много се страхувам от амбициите на премиера, защото той иска да бъде всевластен управляващ. Той дори иска да е фактор в Европа, макар че България никога не би могла да бъде фактор в Европа. Беше много смешно, когато посъветва страните от ЕС да си намалят заплатите и песиите до статуса в България. Всъщност става ми болно, като си представя какъв смях предизвиква това в Европа.

- Да, но както твърди премиерът, за разлика от много европейски страни България е остров на стабилността.

- Това е типично гръцко изказване. Гърците също казваха, че държавата им е стабилна и лъжеха ЕС толкова години, накрая видяхме какво стана. Голяма работа, че в България данъците са най-ниски. Знам за представители на големи компании, които казват: „Нас не ни интересува, че тук данъците са ниски, защото колкото и да са ниски данъците, когато не работи държавата, няма как да развиваме дейността си”.

- Казваш, че е възможно Борисов да смени костюма с униформа, ако усети, че губи подкрепата на хората. Не чувам за пръв път подобно предположение, макар че от друга страна, Борисов неведнъж е демонстрирал готовност да се откаже от властта и да ни изпрати да ходим на предсрочни избори.

- О-о-о-о-о, това го е казвал и Гай Юлий Цезар. Всички римски императори са казвали: „Ние не желаем да сме императори”. Когато им предлагали поста, те казвали: „Приемаме го с огромна неохота”, но никога не са давали властта без кръв.

- Как ще свърши според теб политическата кариера на Бойко Борисов?

- Предполагам, че с огромни процеси или като пожизнен сенатор, както свърши например г-н Пиночет. Краен съм, да, но така ще стане. Другото нещо, от което ми е много болно, е това, че българинът не може да протестира. Когато се организира някакъв протест, всички са много силни на думи в къщите си, но след това на протеста се събират едва 50 души, а на другия ден се стопяват до 5, защото, например, било много студено. Не може недоволството да бъде диктувано от атмосферните условия. Когато един народ не може да отстоява правата си, той заслужава да бъде мачкан и унижаван. Ние се влошаваме с всеки изминал ден, българският народ полудява и той полудява от бедност, от мизерия, от лоша журналистика, ако щете. Колко политически анализатори в България имат тежест? Просто българинът не обича умните хора. Умните хора не са на почит тук, защото България е страна на кликите. Тук нямат значение качествата на отделния човек, а това към кого се е прикрепил. Спомняте ли си как премиерът Борисов дори си избра министър на кръстопът, хвана човек от улицата и го сложи в правителството. Излезе ли нещо от този кръстопът? Излезе един тотален срив, излезе една странна дама, която обяви, че е много умна, и даде 30 хиляди евро на други странни хора, за да съчинят една песен, която на всичкото отгоре беше с лоша рима, как беше там: „За да пораснеш дете яко, пий по един килограм мляко”.

Не казвам, че България може да се оправи за кратко време. Този народ е бил потискан по отвратителен начин. Та нали България беше най-верният сателит на кораба майка. Навремето обичайната фраза е била: „Ще се посъветваме със съветските другари”. Известно е колко мракобесно е било в Русия, а същият модел действаше и тук.

- Спомням си една фраза на Андрей Кончаловски за липсата на ежедневен ред и кампанийността, с която се работи в Русия. Отначало, каквито и безобразия да стават – казва той, – всички си остават по постовете, а после изведнъж по незнайна причина се разкарват всички предишни началници, слагат се нови и нещата потеглят в стария цикъл.

- Преди около пет години гледах една анкета по централната руска телевизия, в която питаха хора на улицата: „Харесва ли ви управлението на Путин?”. Почти всеки втори руснак отговаряше: „Ами не мога да преценя, той е управлявал прекалено малко време”.

Що се отнася до България, тук най-огромният проблем е непостоянството на хората. Последните 20 години само веднъж имаше адекватен опит за направа на нещо добро и това беше, разбира се, кабинетът „Ф. Д.”. Хората обаче си мислеха, че всичко ще се оправи за два часа и затова кабинетът „Ф. Д.” беше съборен точно когато започна адекватни действия за излизане от блатото. Оттам насетне непрекъснато се появяват някакви спасители, все нови хора. Изведнъж идва един Сакскоубргготски и казва: „Ще ви оправя за 800 дни”, и те го избират. След това идва още по-нова формация – ГЕРБ – и също бива избрана... Убеден съм, че ако Бъфало Бил бъде изровен от гроба и бъде доведен да стане управляващ в България и по някакъв начин се докаже, че има капка българска кръв в жилите си, веднага ще бъде избран.

- Едно от най-коментираните неща след тези избори е смъртта на синята идея – този път като че ли окончателна.

- Не мисля, че има смърт на идеята, но има смърт на мотора на тази идея. Просто моторът не работи, все по-стара става тази технология. Мисля, че в синьото пространство има достътъчно умни хора, но не знам защо те не излизат на преден план. Не мога да си обясня това. Даже като се замисля по този въпрос, се страхувам, че няма да мога да докажа интелигентността си.

- Всъщност Иван Костов олицетворява в най-голяма степен синьото пространство днес, той е лидер в това пространство вече близо 20 години.

- Винаги съм симпатизирал на г-н Костов, може би заради това, че има вид на постоянен син политик. Той беше човекът, който направи основни реформи в СДС, за да го превърне в една истинска християндемократическа партия. Не знам доколко се е получило, но поне имаше такъв опит.

- Доколко се е получило, си пролича и от резултатите на последните избори.

- Нямам обяснение за действията на сините на тези избори. Както казах, това е въпрос, в който се спъвам, това е въпрос, който ми пречи да докажа интелигентността си. Когато твърдият електорат види, че хората, на които симпатизира, започнат да правят някакви глупости, самият електорат трябва да се организира и да каже: „Спрете, престанете, това може да е ваше решение, но не е наш избор, това не е координирано с нас”. Аз даже не съм наясно как бе избран Румен Христов. Доколкото знам, в нормалните държави първо има низов избор. Имаше ли такъв в СДС?

- Не, Румен Христов бе избран от ръководството на СДС в лицето на Националния съвет на партията.

- Така и предполагах. Точно на този проблем искам да обърна внимание. Електоратът на двете сини партии изобщо не беше запознат с избора на десния управителен съвет, просто електоратът не познава хората, за които гласува. Политиците в България действат толкова безнаказано, че спокойно взимат решения през главата на самия електорат. Самоубийството на двете сини партии е абсолютен факт. Горките хора като мен, които знаят, че никога няма да сменят политическата си ориентация, те са в позицията на тройно измамени.

- Не са ли те всъщност хора без избор?

- Те трябва да предяват претенциите си към онези, които ги представляват. В това съм абсолютно убеден.

- Казваш, че моторът на синята идея е остарял и не работи. Къде и как може да бъде търсен нов мотор?

- Нов мотор означава допитване до твърдия електорат. Не допитване до Националния съвет, а действително допитване по места и по секции, постоянни разговори по т. нар. клубове на СДС, които ги имаше навремето във всяка сладкарница.

- Проблемът е, че този електорат съвсем се стопи, от него май почти нищо не остана.

- Той ще продължава да се стопява, ако това не се направи. Навсякъде е така – във Великобритания, в Германия, във Франция, в Австрия, ако щеш. Хората трябва да знаят кого избират.

- Как коментираш заиграването на сините с ГЕРБ и Бойко Борисов?

- Те просто искаха да останат в парламента на всяка цена. Според мен това е грешен ход, защото не съм убеден, че ГЕРБ е дясна партия. Не съм убеден. Може би в ГЕРБ има и способни хора, не знам. Тази партия беше организирана стихийно и ако трябва да използвам някаква просташка метафора, тя ми прилича на един файтон с маймуни. Там говорят като папагали, които повтарят тезисите на министър-председателя си. Той пък от своя страна не защитава собствените си министри, а казва: „Ще се скарам на този, ще издърпам ушите на онзи...”.

Другият проблем е, че не се говори разбираемо, изобщо не се говори разбираемо на хората. В България езикът винаги е бил огромен проблем. В нормалните държави казват: „Аз искам това, направете това за мен, защото аз съм направил това за вас”. Там има обществен договор и когато една от страните не спази този договор, има санкции – или падаш от власт, или ако си обикновен гражданин, влизаш в затвора. В България политиците са просто едни говорилни – много прилагателни, никакви глаголи. Оттам насетне бих свързал езика на политиците с езика на хората, когато са на улицата и протестират. Забелязала ли си нещо различно от лозунгите, които се издигат вече 20 години. От 20 години се крещи: „Мафия, мафия, мафия”. Ама това е смешно. Получава се така, че хората не могат да формулират ясно исканията си. За това е нужна интелигентност все пак. Самият Витгенщайн е казал, че краят на света е краят на езика.

- Напоследък много се говори за това, че десните хора в България са останали без представителство. Как оценяваш представянето на Меглена Кунева на тези избори?

- Доколкото съм чувал, г-жа Кунева се е справяла чудесно като комисар в ЕС, но в общи линии на политиката не й е нужен чиновник, а ясно изразен водач, който да бъде заобиколен от адекватни експерти. Същото нещо стана и с избора на сините за кмет на София. Предполагам, че г-н Прошков е изключителен експрет, но от маркетингова гледна точка не можеш да избереш човек, който се казва така.

- Предполагам, че името Прошко идва от прошка.

- Да, сигурно идва от прошка, обаче обикновеният българин няма да каже, че Прошко идва от прошка, а ще каже, че идва от прошляк, например.

- Какво ни предстои да видим оттук нататък от ГЕРБ?

- За съжаление ще виждаме все по-огромна арогантност от страна на управляващите, ще виждаме все по-огромни провали, ще виждаме това, което навремето си позволяваха министри от кабинета „Виденов” – на въпроси на журналисти да отговарят с: „Няма да ви отговоря на този въпрос”, което е недупостимо. Особено при тази вече доминираща власт ще виждаме доста страшни неща.

- Какво мислиш за Росен Плевнелиев?

- Мисля, че е чудесен експерт, който свърши работата, за която беше натоварен. Българите го избраха, защото беше най-рейтингтовият министър, избраха го, защото е просто експерт, който обича да работи, и защото нямаше политически изказвания, докато беше министър.

- Как оценяваш представянето му по време на предизборната кампания, ще стане ли от него политик?

- Не мисля, че става за политик. Мисля, че става за експерт, нищо повече. А онази теза, която се лансира, че пази мястото на Бойко Борисов за президент, тоест, че предстои някаква размяна като при Путин и Медведев, е доста смешна за тази държава.

- Всъщност последната версия е, че Борисов няма да се кандидатира на следващите президентски избори, защото е много изморен. Той пак показа, че властта не е нещо, към което се стреми, че тя по-скоро му тежи.

- Когато на един умен човек нещо му тежи, той казва: „Добре, свърших работата си дотук, уморен съм, пенсионирам се”. Борисов не го направи и няма да го направи. Убеден съм в това. Вече дадох пример с римските императори, макар че България не е империя. Това е популизъм, очевиден популизъм.

- Смяташ, че Борисов трудно ще се откаже от властта?

- Ако може да бъде вечно жив, вечно ще бъде там.

- Как се държаха медиите, според теб, по време на тези избори?

- Медиите в България са като в заглавието на един български сериал – не гледам сериали, но това заглавие е много смешно и ще го използвам – медиите в България от години са седем часа разлика. Журналистиката в тази държава е на изключително ниско ниво. Болно ми е, че в България няма ясно изразени консервативни медии. Няма ясно изразени и всякакви други партийно ориентирани медии. Но не са само медиите, вижте какво правят от години социологическите агенции. В България властва пластмасовият модел в смисъл на пластмасова малинка, тоест задълбочаващи се провали. Хората се измориха от тези провали. Още няколко години така и ще започнат да падат от глад по улиците, след това вече можем да очакваме някаква масова психоза, виждам го като безразборни стрелби в супермаркети и необмислен дивашки терор.

- Доста мрачна картина рисуваш. В началото на разговора спомена християнството и го определи като съзидание. Вероятно все повече хора ще започнат да чувстват потребност от съзидателността на християнските ценности?

- Не знам до каква степен може да се случи това, виж как стоят нещата в Българската православна църква – тя е тотално отделена от хората. Църквата не може да не бъде консервативна, но все пак по някакъв начин трябва да се приближи до хората, по някакъв начин трябва да ги приобщи. Ако ще да започнат примерно да раздават веднъж седмично безплатна супа, а не да се разкарват с луксозните си автомобили. Основният фундамент на християнството е личният пример. Няма ли личен пример, няма как да въздействаш. В самата Църква има абсолютна безотчетност, там няма абсолютно никакъв контрол. Църквата не обръща внимание дори на редовите си свещеници. Те не успяха да помогнат на онзи свещеник, който направи изцяло доброволен приют и събра сума ти хора. Те го нападнаха. Християнски ценности не се правят за две години. А те са били потъпквани цели 45 години, били са изравнени със земята. Не може в продължение на 45 години да се присмиваш на най-умните и ерудирани хора, да издигаш на пиедестал качеството да си подлец, да убиваш безнаказано и да очакваш след това нещо добро.

Източник: glasove.com

Автор: Димитрина Чернева