Светльо има нужда от съюзници срещу рака

Да оцелееш напук на системата. Това е съдбата на 21-годишния Светослав Стоилов от Перник. Момчето страда от много рядък вид тумор на белия дроб. След дълъг маратон по родните болници се намира лекар, който да го спаси от голямото колкото юмрук образувание. После обаче битката с рака катастрофира в бюрократичната стена на здравна ни система. Три месеца комисии от спецове не могат да се съберат и да решат каква терапия да бъде приложена на студента. Докато младежът чака умните глави да мислят, разсейките нарастват застрашително в дроба му. Родителите му успяват да го изпратят в чужбина, където спасяват за втори път живота му. С цената на цялото имущество на фамилията. Семейството продава дори дома си за терапия, която у нас би трябвало да се полага безплатно на всеки болен.

Помогнете!

За всички, които искат да помогнат на Светльо да пребори рака, публикуваме банковата му сметка за дарения:

Банка ОББ
IBAN BG36UBBS80021046703330
BIC kод - UBBSBGSF
Светослав Йорданов Стоилов

"За 1 г. пораснах колкото за десетилетие. Че кой очаква на години като моите да му сложат най-страшната диагноза? Но се преборих. Нито за миг не се отчаях", разказва Светльо. Вместо да са потъмнели от униние, очите му светят с оптимизъм, когато говори за болестта си. Не отронва и дума за мъчителните престои в болница и за физическото си страдание. Докато обяснява диагнозата, накъсва изреченията с "това вече мина, сега се оправям" или "вече съм много по-добре". Животът му се преобръща в началото на миналия ноември. Малко преди това взема изпита си по право в Стопанската академия в Свищов и е на седмото небе от гордост и щастие. Но започва да кашля. Отначало не обръща внимание и смята, че е тривиална настинка. Докато не започва да кърви
през устата.

Ужасени, родителите му веднага го отвеждат в Белодробната болница в Перник. 20 дни го лекували там от бронхопневмония. Терапията не дала резултат и Светльо хукнал към столичните клиники. Месец и половина обикаля лечебниците безрезултатно. Изследвали го, вдигали ръце и го преносачвали към друг стационар. Със скенер все пак успели да открият тумора в белия му дроб. Всички обаче били единодушни - образуванието е много сложно и не могат да се справят с него. "Във ВМА най-накрая ми спряха кървенето, за да мога да се оперирам, но ми казаха, че не могат да направят интервенцията. В една от частните клиники ме засилиха и подготвиха да издържа рязането", обяснява студентът.

Тогава съдбата му се реваншира с д-р Цветан Минчев от "Токуда". На 23 декември той вади тумор, колкото човешки юмрук, разразснал се от дроба към сърцето на Светльо. Предупредил момчето, че има две малки разсейки, които химиотерапията би трябвало да стопи. Тогава започва инфарктното чакане. 3 месеца, четири поред комисии, не могат да назначат терапията на младежа.

В Онкологията в "Дървеница" от 10 членове в комисията се събраха само 4, толкова са се подписали под протокола. Но не могли да стигнат до консенсус какви да са вливанията. Двама поне трябвало да са на еднакво мнение, а всички били на различни. "Не можех да повярвам, че това е възможно. Сякаш живеех в свят на абсурдите - да ме спаси хирург, а след това да ме затрият уж специалисти по онкоболести", разказва Светльо.

Драмата се повторила с още няколко комисии. Лекарите се затруднявали, защото туморът бил много рядък - само 7-8 души в света го имали и дори все още си нямал име. Когато и последната комисия не могла да стигне до съгласие и поискала още месец и половина да мисли, Светльо си грабнал документите и хукнал зад граница. Най-близко открил в интернет шанс за спасение в Анадолския медицински център в Истанбул. Там се хванали за главите, когато след скенер през юни установили, че дребните разсейки от по 1-2 см вече са достигнали до 4-5 см. Веднага назначили 6 курса химиотерапия от по три вливания. Направили и две интервенции с кибернож. Цялата терапия излязла над 70 000 лв., но пък се оказала успешна. След нея дробовете останали напълно чисти. До този октомври, когато нов скенер открил лимфен възел до дихателната тръба. Сега Светльо постъпва отново в Анадолския център за още един кибернож и нови три курса химиотерапия.

"Преди дни гледах по телевизията репортаж за кибернож, който стои захвърлен в стая с бидони в някоя от болниците ни. Сърцето ми се сви, като си помислих колко хора могат да бъдат спасени като мен, и то у дома. Вместо това сме принудени да ходим в чужбина и да плащаме химиотерапия, която би трябвало в страната ни да ни се полага безплатно", ядосва се Светльо. Решил е, като се върне в Перник след лечението, да пише писмо до здравния министър и да му разкаже за преживяното с надеждата да вземе мерки. "Разбрах, че за да пребориш рака, трябва не само кураж и добри лекари, но и пари", признава с огорчение Светослав. Всяка от химиотерапиите в Турция му струват по 5 бона. Една интервенция с кибернож гълта още 10 000 евро.

Отделно се плаща престоя в стационара, прегледите и томографите. Семейството на студента вече е продало всичко, което има. Първо направили сделка с наследствен апартамент. Наскоро продали и дома, където живеят. Подготвят да се местят при роднини. Майката е учителка в детска градина пред пенсия. Бащата е пенсиониран миньор, който преди година изкарал инфаркт. Братът на Светльо в момента е без работа и не може да си търси, защото тича да урежда престоите в болница на момчето. "Досега се справяхме абсолютно сами, но преминахме предела на възможностите си. В чужбина ми спасиха живота, но на непосилна за средно българско семейство сума", признава бившият футболист. С неговата диагноза трябва да ходи на контролни прегледи и изследвания в продължение на 5 г. Само за това са нужни нови 80 000 лв.

"Надявам се добри хора с възможности да ми помогнат", споделя момчето. 17-годишната му приятелка Мирослава също е неотлъчно до него. Може би и заради това болестта не успява да пречупи Светльо. Той дори реди планове за бъдещето си. Иска да има свое семейство и деца. Сега е прекъснал следването си, но се е зарекъл още догодина да поднови лекции. Учи икономика на индустрията, но му е мерак да работи като застраховател. Намислил си е да се пробва да влезе в парламента, ако не отпраши в странство. "Ще ми се да стана депутат, за да се опитам да променя поне малко нещата у нас, особено здравната система", признава  Светльо.

Източник: Стандарт