Св. Наум Преславско-Охридски

На 23 декември светата православна Църква почита св.  Наум Преславско-Охридски. Преподобният Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия,  от благороден произход..

Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия  и през 868 е ръкоположен в Рим.

През 886 Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Св. Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски става епископ на Дрембица през 893, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. В град Девол, Македония, той наставлявал в Христовата вяра местните хора. Дълги години се подвизавал там и починал в 910 г.

През този период той основава манастир на Охридското езеро, на името на св. Архангели и живял в него десет години. По-късно обителта получава неговото име.

Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет.  

Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет.

Въпреки че манастирската църква е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на сегашния. Тази оцеляла до наши дни църква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си стенописи от 1806 г., дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча (вероятно дебърски майстор, заселен там, или потомък на дебърски заселник), в които централно място заемат образите на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, отделно на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият пантеон на Първото българско царство и на неговия Златен век.

Не, не е останал презвитер Наум Преславско-Охридски без помен и възхвала. Никой българин не е забравил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради българската култура оттогава и до днес. И навеки.