Специализиран съд поема делата с деца

 Интервю на 24 часа с Даниела Машева  - зам.-министър на правосъдието. 

- В проекта участват всички институции с отношение към отглеждане и възпитание на децата.

Идеята е да се изгради приятелски настроена съдебна система към децата, независимо дали са извършители на престъпление, жертви или свидетели.

Конкретната задача на Министерството на правосъдието е да изготви законодателни промени и обучителни програми за магистрати, които в бъдеще ще работят с децата в риск. Новата ни концепция за наказателна политика цели изоставяне на репресивния подход и въвеждане на превантивни и възпитателни мерки.

В момента се работи по нов Закон за закрила на детето. В него ще се разпишат мерките по отношение на децата, които влизат в конфликт със закона. Същевременно се работи и по нов Наказателен кодекс.

Сега действащият Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни не е съобразен по никакъв начин с конвенцията на ООН за правата на детето, както и с останалите международни актове.

- За кои престъпления, извършени от непълнолетни, ще отпадне наказателната отговорност и за какво ще ги съдят?

- Пред съда ще застават само непълнолетни извършители на тежки престъпления. Наказания ще бъдат налагани само ако съдебният състав прецени, че това е единственият шанс за поправяне на непълнолетния.

В последните години станахме свидетели на няколко особено жестоки убийства извършени от непълнолетни, като тези в Пловдив и Перник. Именно за такива прояви ще се налага наказание лишаване от свобода.

Идеята е за по-леките престъпления да не се използват репресивни мерки. Психолозите са категорични, че това не дава добър резултат, а точно обратното.

С времето стана ясно, че престоят в трудововъзпитателни училища не действа превантивно и не пресича повторността на деянията, извършени от непълнолетни. В повечето случаи децата, пребивавали там, отново се срещат с правоохранителните органи.

Необходимо е да се работи както с децата, така и с техните родители и близки. Трябва да се изследват причините, довели до съответната проява, а държавата да се ангажира в дългосрочно възпитание и осигуряване на подходящи условия и възможности за тях.

До края на следващата година се надяваме законодателно да уредим възможността за създаване на детските съдилища. Първата стъпка е създаване на специализирани отделения, които да работят само с деца - независимо дали производствата са наказателни, или граждански. Те ще се гледат в специално обособени съдебни зали.

Вече имаме изградени три детски стаи за разпити в Пазарджик, Търговище и София. Работата с деца е специфична и е необходим подбор на магистратите, които ще се ангажират за работа с тях. Предстоят специализации и обучителни програми.

- Какъв е шансът на децата от домовете по-бързо да намерят семейства, след като процедурата по осиновяване бе съкратена с последните промени в Семейния кодекс?

- До промяна в кодекса се стигна след анализ, който показа, че десетки деца остават в домовете с години, въпреки че кандидати са имали сериозни намерения да ги осиновят. Причината е, че биологичните родители оттеглят съгласието си преди делото, а после ги оставят в домовете.

През изминалата година имахме три такива случая. Кандидат-осиновителите дойдоха в България, посетиха децата и потвърдиха, че ги искат. Административната процедура бе стигнала до съдебна фаза, когато се появиха биологичните майки и оттеглиха съгласието си.

Обикновено целта им е чисто комерсиална, заблуждават се, че могат да получат пари от кандидат- родителите, а когато това не стане, оставят децата в домовете. Травмата за децата е огромна.

Това бе причината да съкратим срока за оттегляне на съгласието. Сега това няма да може да става, след като кандидат-осиновителят потвърди, че иска детето.

Променихме и процедурата по обжалване. При старите разпоредби редица осиновявания не можеха да се случат, тъй като 14- дневният срок за обжалване течеше след уведомяване на страните. Чести бяха случаите, в които биологичните родители не биват откривани на посочения адрес или изобщо не е ясно местонахождението им. Така решението на съда не може да влезе в сила.

Сега на практика детето ще остане завинаги при новото си семейство 7 дни след като съдът постанови осиновяването и то не е обжалвано. Страните се смятат уведомени с постановяване на решението.

- Колко в момента са вписаните в регистъра за международно осиновяване?

- Общо 1411, но 476 от тях се намират в процедура по осиновяване или родителите им са оттеглили съгласието си. Повечето деца са със здравословни проблеми или над 7-годишна възраст. При нас идват децата, за които не са открити родители по реда на националното осиновяване.

В последната година броят на международните осиновявания се увеличи двойно. Отпадна стеснителното прилагане на разпоредбата и вече не се чакат три отказа от български семейства, за да бъде вписано детето в регистъра за международно осиновяване.

Тази година министърът на правосъдието Маргарита Попова даде 211 съгласия за осиновяване на 241 деца. (Виж схемата в галерията.)

- Предвиждате ли някакви облекчения за българите, живеещи в чужбина, които се третират като чужденци в процедурата по осиновяване у нас и трябва да плащат между 5000 и 8000 евро на посреднически организации?

- С новия Семеен кодекс българското гражданство отпада като критерий за осиновяване. Въведен бе този за обичайно местопребиваване. Така се съобразихме с конвенцията за международните осиновявания и останали актове в областта на международното частно право.

Водихме разговори с акредитираните посреднически организации, които са склонни да въведат по-ниски такси. Необходимо е обаче да се изработят правила.

Българските кандидат- осиновители поставиха въпроса за това да ползват приоритет при разглеждане на молбите им от съвета по международно осиновяване. Те изложиха аргумент, че в по-голям интерес на детето е да попадне при семейство от българска националност. Това са въпроси, които за в бъдеще обсъждаме.

Критерият, който обаче не можем да променим, е поредността на вписването.

Даниела Машева е родена на 13 май 1966 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Магистър по "Право на Европейския съюз". Прокурор от кариерата.

От 1992 до 2001 г. е обвинител в Софийската районна прокуратура. В следващите 5 години е прокурор в Софийската градска прокуратура. От 2006 до 2008 г. последователно работи и ръководи отдел "Международно правно сътрудничество" при Върховната касационна прокуратура. От 2009 г. е зам.-министър на правосъдието.

 Автор: Силвия Гурмева - 24 часа