С Варвара, Сава и Никулден идва Новата година

Настъпващата седмица минава под знака на едни от най-тачените празници в българските традиции, посветени на християнските светци св. великомъченица Варвара (4 декември), св. Сава Освещени (5 декември) и Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (6 декември).

Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота, но ревнивият ѝ баща я пази затворена в кула и далеч от похотливи очи. Така Варвара имла много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния. През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол, а през Средновековието - в Киев. Частица от от частните мощи на св. вмчца Варвара се пазят и в храма „Преображение Господне” в София.

В този ден празнуват преди всичко жените, затова е известен още като женска Коледа. В чест на светицата приготвят медени пити, палят огън на кръстопът, около който децата високо скачат, а въглените разпръскват на всички страни , за да прогонят шарката. По стар обичай всяка стопанка вари царевица, подсладена със захар, орехи и стафиди. Дават по лъжичка на всеки член в семейство – за сила и здраве, както и на животните – за да са пъргави и плодовити.

След женска Коледа идва празникът на свети Сава (5 декември). Преподобни Сава Освещени - от Кападокийската област, живял през VI век. На осем години отишъл в манастир, на 18 години - в Иерусалим станал монах, основал Велика лавра. Голям подвижник и чудотворец, починал на 94 години.

Според старо поверие бил пратеник от царството на мъртвите. Затова на този ден жените ходят на гробищата, палят свещи, раздават жито, ябълки и хляб за душите на умрелите. Във всяка къща стопанките пържат мекици, които раздават за здраве и благополучие.

В този ден българите се подготвят и за Никулден (6 декември). Посветен на един от най-тачените християнски светци - Николай Чудотворец, в народните представи той е  господар на морето и ветровете, и покровител на трапезата. 

За да го омилостивят, във всеки дом правят курбан. За празничната  трапезата  стопанките приготвят обреден хляб и рибник - шаран, пълнен с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечен в тесто. Светецът е на особена почит сред рибарите, които наричат първата, уловени в този ден, риба в негова чест. Банкери, ловджии и овчари го тачат за свой патрон.