Президентът пожела да се заредим с надежда срещу пошлостта и агресията

В последното си новогодишно обръщение в края на втория си петгодишен мандат президентът Георги Първанов  призова "да надмогнем болката с повече вяра и мъдрост, да съберем сили да надвием пошлостта и агресията" и да се заредим с надежда. В началото на словото по телевизора в последните минути на миналата година Първанов пропусна обръщението към сънародниците и започна направо с очакването за новата година.

Освен от съпричастност, хората се нуждаят и очакват честна оценка и верни, лидерски държавнически решения, с които нацията да излезе по-единна и най-вече - по-силна от изпитанията, каза още в последната си новогодишна реч президентът Г. Първанов. А зареждането с надежда, по думите му, е нужно, за може  най-тъмните предсказания да останат само предупреждение. Той призова  да сме силни и богати с честност и почтеност.

Благодаря ви за разбирането, доверието и подкрепата през тези десет години. За мен наистина беше чест!, каза Георги Първанов и пожела 2012 г. да е мирна, благодатна, щедра и щастлива.

Пълният текст на новогодишното обръщение на президента на Република България Георги Първанов не беше публикувано в официалния сайт на президенството, но все пак го има в нета:

В броените минути, които ни делят от новата 2012 година аз имам честта да се обърна към вас, уважаеми сънародници, с това мое последно новогодишно приветствие като държавен глава. Благодаря ви за разбирането, доверието и подкрепата през тези десет години. За мен наистина беше чест!

Изтичащата 2011 година беше трудна за нас, българите, за Европа и света. И затова в празничните послания, не само на държавни и политически лидери, присъстваха може би повече от всякога съчувствието и солидарността, съпричастността към онези, които пострадаха най-силно от кризата.

Но освен от съпричастност, хората се нуждаят и очакват честна оценка и верни, лидерски държавнически решения, с които нацията да излезе по-единна и най-вече - по-силна от изпитанията. Но за това ще говорим след дванайсетия час.

А сега по силата на многолетна традиция сме събрани с най-близките си, на празнични ритуали, в топла и сърдечна атмосфера. В миговете на приятно суетене около късметите и даровете си струва да си спомним писаното от поета Любомир Левчев: за мистиката да си едновременно „малък и голям, играчка и звезда, подарък и дарител”.

И тогава може би ще осъзнаем, че не скъпите подаръци, а вярата и обичта са най-ценното, което любимите ни хора чакат от нас и то не само в празничните дни.

Нека надмогнем болката с повече вяра и мъдрост, да съберем сили да надвием пошлостта и агресията. Да се заредим с надежда, че и най-тъмните предсказания ще останат само предупреждения.

В духа на изконни традиции да даряваме близките си с доброта и грижа, с пожелание домовете и сърцата ни да бъдат отворени за човечността през цялата година, да имаме по-добри бъднини.

Нищо по-важно не може да се измисли и пожелае от традиционно новогодишното: „Тая година най-добра, на всички здраве и живот...”

Нека на нацията, на всеки един от нас се падне от питата с късметите освен всичко друго и дрян - за да има здраве. Другото повече или по-малко е постижимо и със собствени сили.

Нека си пожелаем сега, когато се ражда Новата година, с грижите на добри стопани да осигурим благополучието на дома, на семейството, на България, на всеки български гражданин, без значение от кой етнос е или каква религия изповядва.

Нека да сме богати и силни с честност и почтеност, с чувство на справедливост, със самочувствието и достойнството, „че и ний сме дали нещо на света”!

Да сме обичани и даряващи обич!
Да е мирна, благодатна, щедра и щастлива Новата 2012 година!