Пожарникар № 1 Николай Николов от 7 години ловува в Земенско

Комисар Николай Николов, директор на Национална служба “Пожарна безопасност и спасяване”е роден в пернишкия квартал Мошино. Ловът бил голямата му страст и от 7 години е в ловната дружинка на земенското село Дивля, където е израснал.

Бойко Борисов го глобил заради запалена цигара. Докато дърпа цигара в тоалетната на школата на МВР, млад курсант от пожарникарския факултет е спипан за врата от строг преподавател. “Хайде да видим какво правиш тук? 5 лв. глоба!”, отсича преподавателят.

Годината е 1987 г., младият курсант Николай Николов, сега шеф на Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” в МВР. Строгият, но справедлив преподавател е капитан Бойко Борисов, бъдещ главен секретар на МВР, кмет на София и премиер.

“Борисов не ми е преподавал тогава, но знаехме, че е готин. Обаче си ме глоби, и то солено. За ония години 5 лв. си бяха много пари”, смее се шефът на пожарната. Николов влиза и в отбора по карате на факултета на Бойко Борисов.

От 1987 г. насам по ирония на съдбата сегашният премиер е все началник на бившия си курсант. И затова в началото на декември го праща лично начело на българските огнеборци, които гасиха големите горски пожари в Израел.

"Уточнявахме с него последните детайли по заминаването и накрая той ми разпореди: Николов, тръгваш ти лично", обяснява шефът на пожарната. И затова той изкара именния си ден на 6 декември край пожара в Хайфа.

Роденият в пернишкия квартал Мошино Николай още от трети клас се насочва към пожарната,

записва се в отряда "Млад огнеборец". Запалил го пожарникарят Васил Тодоров, вече покойник. Отборът печелил два пъти окръжното първенство "Млад огнеборец".

"Учех в 13-о ОУ в Перник и един от учителите ми бе майка ми. Преподаваше музика и за всяка моя издънка ме наказваха", разказва Николов.

Признава, че е запален спортист. "Няма спорт, който да не съм опитвал, може би само ветроходство. Най-активно тренирах първо лека атлетика с дисциплината 110 метра с препятствия, а после волейбол", спомня си главният комисар.

Волейболът остава голямата му страст, но се разминава с професионална кариера заради семейството си. "Когато бях стигнал най-високия връх в отбора младша възраст, ме забелязали от "Славия". Имах покана да отида в този отбор. Но баща ми не ме пусна, за да не се проваля в София. Знаете, едно малко селянче, като дойде в големия град, какво може да му се случи", връща се назад Николай.

С волейбол кандидатствал във ВИФ, но се отказал по време на изпитите заради една несправедливост. На 100 м гладко бягане бил първи, но му писали оценка 5,50, а на втория пълно 6. Затова зарязал всичко демонстративно и приключил с ВИФ.

Съдбата явно е била отредила за него пожарната, защото още като войник служил в столичната служба. И тогава се запалва по пожаро-приложния спорт. За година покрива нормативите за майстор на спорта.

Като войник е първият му пожар и сблъсък със смъртта.

"Беше на бул. "Сливница". От една къща извадихме възрастен човек, който не тежеше повече от 50 кг. Носех го и изведнъж ми се изпъна в ръцете и почина. Стана невероятно тежък", спомня си Николов. Успява да преодолее психическата травма чак след няколко дни. Освен от огъня пожарникарите вадят тежко пострадали и в катастрофи.

Казармата окончателно предопределя бъдещето на Николов. След уволнението той става пожарникар в Перник и след 3 г. влиза в академията на МВР.

Един от най-тежките моменти в кариерата му е взривът в погребите на мина в Перник. Същия ден Николов е началник на дежурната смяна и отива първи.

"Заварихме ужасна гледка. При експлозията, в която загинаха 5 души, се бяха разхвърчали части от тела, глави, крака. От гледката двама от пожарникарите бяха изпаднали в шок, просто не знаеха къде се намират. Лекарите от "Бърза помощ", като видяха какво става, си тръгнаха. Толкова бяха шокирани, та се наложи да ги вкарам насила в мината", разказва главният комисар.

По-късно той минава по всички стъпала на служебната йерархия - началник на службата в комбината за тежко машиностроене в Червена могила, зам.-шеф на пожарната в Перник и директор на регионалната служба. Харесан е от шефа на пожарната ген. Кирил Войнов и става негов заместник. През 2006 г. го наследява на поста.

Смъртта е неизменен спътник в работата на пожарникаря. Като зам.-директор на пожарната на Николов се пада трудната задача да помага в гасеното на огромния горски пожар край местността Бетеловото в Пирин през лятото на 2003 г.

На 24 юли изпратеният да гаси пожара военен хеликоптер МИ-17 пада и се разбива. Загиват зам.-шефът на благоевградската пожарна Кирил Чамишки, пилотите Милко Пейковски, Николай Радулов и техникът Бойко Панайотов. В този момент шефът на пожарната ген. Кирил Войнов е в Германия и цялата отговорност пада върху Николов като негов заместник по оперативната част.

"Вечерта преди фаталния инцидент бяхме заедно с Чамишки, разговаряхме, обмисляхме какво да направим, за да спрем пожара. На другия ден в София ми докладваха, че е паднал хеликоптерът. Трябваше да отида при министър Георги Петканов и да му съобщя ужасната новина. Той беше бял като платно и само ме попита: Нашият хеликоптер ли падна? Тогава разбрах, че освен военната машина е бил пратен и вертолет на жандармерията", връща се с мъка към този ден Николай Николов.

Той ръководи лично и разчистването на отломките от рухналата сграда на столичната ул. "Алабин", която погреба две момичета. Работили цяла нощ в неизвестност. Не знаели дали няма и други затрупани хора, а имало опасност останките от сградата да рухнат върху тях.

Слава богу, при последната му мисия в Израел не пострада нито един огнеборец. "На такова посрещане, каквото ни оказаха там, никога не съм бил свидетел. На този изстрадал народ, като му подадеш ръка, те обича страхотно. Силно впечатление прави тяхната солидарност.

Една жена дойде на КПП-то край Хайфа и моли няколко часа да я пуснат в щаба за гасенето на пожара, защото беше донесла 300 пакета с храна за пожарникарите", спомня си Николов. Той и българските огнеборци кацат в 6 ч сутринта в Израел и веднага се включват в гасенето на огъня.

След успешната мисия пожарникарите ни отиват в Ерусалим и стават "хаджии" на Божи гроб.

"Аз имам голям шлем, защото съм се срещал с папата, вселенския патриарх и патриарх Максим, сега станах и хаджия", смее се главният комисар.

Хобито му е да слуша рок. Запалил се още от ученик заради група "Вива" от Радомир. Любимата му банда е "Чикаго".

"Рокът ми е хоби, а голямата ми страст е ловът. От 7 г. съм в ловната дружинка на с. Дивля, Земенско, където съм израснал като дете. С нетърпение чакам да стане събота, за да нарамя пушката", оживява се Николай.

Шефът на пожарната е инициатор и организатор за построяването на църква в Брезник. Храмът носи името "Свети Илия", закрилник на огнеборците.

В момента най-голямата страст на пожарникар №1 е малкият Добриан, синът му от втория брак, който е на година и два месеца. Големият му син пък е граничен полицай.

Стефан Ташев – 24 часа