Посланикът на Япония в София Н.Пр. Макото Ито: Радостен съм, че деца в Перник се обучават в подобрена учебна среда

- Ваше Превъзходителство, вие бяхте назначен за извънреден и пълномощен посланик на Япония в Република България едва преди няколко месеца. Какви са първите ви впечатления от нашата страна?
- Пристигнах в София в средата на октомври, в разгара на есента, и се възхитих на красиво обагрените есенни листа. Първото ми впечатление от вашата столица бе за спокоен и уютен град, в който сградите с архитектурна и историческа стойност съжителстват в хармония с новото строителство. Спомням си, че още в самото начало посетих български ресторант и имах възможност да опитам традиционното българско сирене и кисело мляко и техният вкус наистина ми допадна. Щастлив съм, че българите са много любезни и приятелски настроени хора. Не е изминало много време, откакто съм тук, но се чувствам наистина уютно в живота си у вас.

- Обемът на двустранните търговски отношения определено не съответства на приятелските политически отношения, които са установени между Япония и България. Какъв бе търговският стокообмен между двете страни през 2010 г.?
- Считам, че двустранните търговски отношения в сравнение с минал период не са на равнище, което би могло да ни удовлетвори. През 2009 година търговският обмен възлиза на 12,5 милиарда йени, или 114 милиона евро. Все още нямаме статистически данни за 2010 година, но по всяка вероятност цифрата е почти същата.

- През ноември миналата година се състоя Българо-японска бизнес среща. Има ли някакви конкретни резултати от нея? Показаха ли интерес българските малки и средни предприятия към японския опит в преодоляване на икономическата криза? Какви препоръки има японският бизнес към българските си партньори?
- През ноември миналата година в една от лекциите в програмата на Японско-българската бизнес седмица, организирана от Асоциацията на завършилите ДЖАЙКА в България, японският гост-лектор представи успешни примери на малки и средни японски предприятия за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза. Общото за всички, което обяснява и техния успех, е във взимане на бързи управленски решения от страна на силен управленския екип въз основа на прецизния анализ на пазара.
В тежката икономическа обстановка през последните няколко години японските компании също изпитват затруднения от различно естество. Особено поскъпването на йената напоследък представлява шок за японската икономика. Но е факт, че сред японските предприятия има редица, които използват това положение като възможност за търсене на нови начини за възход. Това, което ми направи силно впечатление по време на бизнес семинара, бе присъствието на над 200 участници, чийто брой далеч надхвърли първоначалното ни очакване. Те слушаха много внимателно, с подчертано голям интерес. На семинара бяха представени редица конкретни примери, които, вярвам, ще бъдат от полза за фирменото управление в България.

- Японските компании не са характерни с големи инвестиции в България. Бихте ли посочили някакви причини за тази тяхна липса на интерес? Има ли конкретни пречки, извън сегашната икономическа криза, пред техните инвестиции в нашата страна?
- Сред примерите за японски инвестиции в България през последните години мога да изброя заводите на „Язаки” и „Сумитомо Денсо”, които произвеждат кабели за автомобилни части. Успешно функционира и построената преди няколко години многопрофилна болница „Токуда” в София. Напредва и производството на енергия от възобновяеми източници от вятърната електроцентрала „Калиакра”.
Когато говорим за японски инвестиции, става дума за дългосрочни ангажименти, като начални капиталовложения в мощности и съоръжения, осигуряване на заетост чрез откриване на нови работни места. Ето защо японските инвеститори в повечето случаи търсят ценни инвестиционни решения. В този смисъл прозрачната и ефективна администрация, предвидимата бизнес среда ще бъдат от изключителна важност за привличане на мащабни инвестиции в България в бъдеще.

- За разлика от бизнеса обаче японското правителство чрез посолството си в София е много активно във финансирането на различни проекти в България. Договори за три от тях бяха подписани на 9 декември 2010 г. Бихте ли обобщили данните за изразходваните от Япония средства в тази област и в колко общо проекта са вложени те?
- По линия на програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище японското правителство предоставя помощ в социалната и хуманитарната сфера за сравнително малки проекти, които се осъществяват от местните структури на самоуправление, институции в сферата на образованието и здравеопазването, неправителствени организации. По този начин помощта достига и ефектът от нея се усеща директно от хората по места.
Програмата стартира през 1998 година и досега по нея са реализирани 79 проекта в цялата страна на обща стойност 3 милиона евро. Миналата година на 25 ноември подписахме договори за предоставяне на безвъзмездна помощ по три проекта, а през декември се състоя церемония по приключването на проект за енергийна ефективност с изграждане на климатизация и подмяна на стъклената дограма, финансирани по същата програма, в основно училище в Перник. Радостен съм, че сега децата се обучават в подобрена, здравословна и комфортна учебна среда...

- Япония има значителен опит в прилагането на ефективна енергийна политика. Какво би могла България, която също е страна с оскъдни природни ресурси, да научи от Япония в тази област?
- Япония е страна, която е зависима почти изцяло от вноса на енергийни ресурси. Ето защо на много ранен етап японското правителство предприе мерки за енергийна ефективност. Мерките за енергийна ефективност не само повишават конкурентната способност в промишлеността, но са важен инструмент като превантивна мярка от гледна точка на климатичното затопляне.
Занапред считам, че е необходимо не само Япония, но и другите страни да насърчават мерките за енергийна ефективност. За да може в съзнанието на хората от страната да проникне необходимостта от икономия на енергия и ефективно прилагане на мерките за енергийна ефективност, са необходими ангажименти в широк аспект, които включват както трайна просветителска дейност, насочена към индустриалните среди и обикновените хора, така и въвеждане на данъчни облекчения и схеми за субсидиране.
.
- Как прекарвате свободното си време? Имате ли хоби?
- Във всяка нова страна, в която се намирам, се старая да посетя колкото може повече нови места и ако имам време, да видя колкото може повече нови неща. Вашата страна е позната със своята красива природа и исторически и културни забележителности във всички кътчета. Ако времето ми позволи, бих искал да посетя колкото може повече от тях. Освен това, тъй като голфът ми е хоби, като се затопли времето, в свободното си време смятам да играя голф.

Роден е през 1948 г. През март 1972 г. завършва Правния факултет на Университета Нагоя. През април 1972 г. постъпва в Министерството на външните работи на Япония. През октомври 1987 г. е старши координатор на Отдела по мениджмънт и контрол. През октомври 1988 г. е съветник в посолството в Бразилия. През ноември 1992 г. е консул в Генералното консулство на Япония в Лос Анджелис, САЩ. През януари 1995 г. е директор на Отдела по общ мениджмънт, дирекция „Проучвания и анализи”. През март 1997 г. е заместник-директор на Департамента по обща администрация на Японската фондация. През октомври 2000 г. е генерален консул на Япония в Детройт, САЩ. През март 2003 г. е назначен за шеф на протокола на Токийската голяма община. През септември 2006 г. е извънреден и пълномощен посланик на Япония в Танзания. А през декември 2008 г.е изпълнителен директор на Фондацията за съвременни изследвания на международното развитие (FASID).

Автор: Евгений Дончев; Източник: www.klassa.bg