Перник си има своя звезда в пистовите мотори

29-годишен перничанин е на път да прослави града ни в мотоциклетизма на писта. Горан Цървишки от шест години гони челните места в националните състезания. Вече има първо и две втори места у нас.

Горан е с добро образование и сам си изкарва повече от прилични доходи. Завършил е частната гимназия „Банкер” в София, а след това взел диплом по счетоводство и контрол в УНСС. Отворил собствена счетоводна къща с офиси в Перник и в столицата. С приходите си мога да живея доволно. За мотора и състезанията обаче парите не стигат, оплаква се бизнесменът.

По скъпия спорт се запалил преди четири години. Неговият приятел Марио го завел на състезания да го гледа. Ден след това Горан си купил за 4 бона мотор „Хонда”. Взел я изгодно на старо, въпреки, че дотогава не бил се качвал на такова возило. Книжка за шофиране на две колела пък изкарал чак като започнал да се състезава. Така се случи, че на практика започнах да се уча да карам мотор направо на пистата, разказва перничанинът. През 2007 г. Сменил „Хонда”-та с по-мощна „Ямаха”. Още в края на същата година дебютирал на старта в Плевен. Като новак смята за успех факта, че не е завършил последен. Оттогава не пропуска състезание.  Всяка година застава по 5-6 пъти на старта. Миналата година постига и най-добрите си резултати в мотоциклетизма на писта. От четирите старта на републиканското има 2-ро място, две трети и едно четвърто. На частния мотошампионат в Калояново пък финишира първи.

Имам сили да стигна върха, хвали се счетоводителят. Сега се състезава за столичния „Z клуб”. Иска да открие клуб и в Перник, защото засега такъв в миньорския град няма. За мечтата му обаче е нужен солиден спонсор. Надява се да намери такъв, за да привлече още фенове към този спорт. Сам не може да се справи. Трудно му е дори да покрива разходите си за състезанията. Гумите са най-големия проблем. Нов комплект струва около 800 лева. На някои писти не могат да издържат дори един ден. Трябва да ги смениш, ако искаш да останеш жив, обяснява младият мъж и изчислява, че за една година са нужни 10 предни и 15 задни гуми. Поне 15 бона трябват за едно състезание. Калкулира се твърде солидна сума, което пречи моторите на писта да станат масов спорт. Затова не се шегувам за лишенията, трудно е да издържиш финансово дори със свой бизнес като моя, признава моторджията. Но веднага отсича, че няма да се откаже от новата си страст. Обяснява, че не е само за адреналина. Имало и необяснима любов към мотора. На пистата каляваш волята си, там имаш поле за изява. Дори ако щеш изхвърляш агресивност. Там се възпитават мислещи и дисциплинирани деца. Има 5-6 годишни, които вече яздят вятъра. Дори и девойките печелят първите места в клас 125 кубика, обяснява Горан.

Кросаджиите ни смятат за лигльовци. Ние пък твърдим, че сме S-класата на моторите. В супермотото достигат скорост около 150 км/ч. На пистата ние летим с 250 км/ч върху 600-кубиков двигател. Напрежението на старта е неописуемо. После се оставяш на съдбата. Когато видиш червения флаг, се прераждаш. Единственото важно тогава е, че си завършил жив и здрав, обяснява перничанинът. Признава, че преди да се качи на мотор е правил доста щуротии на 4 колела със своя „Мерцедес”. Сега приема нещата различно. Не понася джигитите на пътя. Влудяват го празноглави тежкари, които карат на задна гума мотори по улиците с джапанки и по тениска. Още повече се ядосва на сеирджиите, които им ръкопляскат и ги поощряват. На пистата рискуваш само себе си. На пътя е различно – застрашаваш и останалите, категоричен е моторджията.

10 пистови клуба вече има у нас, но без нито една писта. Любителите на този спорт тичат в Серес, за да тренират. Използват републиканските стартове в Гърция и Сърбия, за да покарат като гости срещу големи такси. У нас шампионатът се прави на пистата в Долна Митрополия, но извън гонките тя е недостъпна. В същото време подходящи терени буренясват изоставени. На старото летище край радомирското село Кондофрей са поникнали дървета в огромните цепнатини на асфалта. Въпреки това засега военните не го дават за ползване за тренировки срещу поддържане. Ходим скришом да караме на непозволени места. Носим конусите и импровизираме. Играем на криеница с пазачите. Хората са прави да ни гонят, притесняват се да не стане инцидент, разказва Горан. Младият състезател се ядосва, че държавата не поощрява този вид спорт и спонсорите, които са нужни за него. Подпомага се федерацията, която трябва да разпределя парите към състезателите при класиранията. Повечето пари обаче се пренасочвали към супермотото и мотокроса, защото там има големи български постижения.

Снимки