Коледа отмина, Коледа предстои

Някои предлагали да се фиксира една дата по слънчевия календар и на нея винаги да се празнува Възкресението, Великденът (названието е от Евангелие според Йоан 19:31), но не можели да стигнат до споразумение, коя да е тя. Други предлагали да се водят по лунния календар и Възкресението да се празнува в деня, в който по лунния календар е възкръснал Спасителят. Имало и мнения да се празнува не възкръсването, а смъртта на Иисус Христос, защото Той на кръста със смъртта Си е изкупил цялото човечество. В резултат в разните краища на римската империя се празнувал по различен начин този най-велик християнски празник, което е предизвиквало спорове, но не и разкол в единната св. Църква. Докато най-после се стигнало до единно решение по въпроса на Първия вселенски събор в 325 г. в гр. Никея, на азиатския бряг на Мраморно море, основано на съобразяване с лунния календар (може би един реверанс към епохата и мястото, когато е станало Възкресението Христово). Отците на Първия вселенски събор не са оставили канон за пасхалията, но както свидетелства писмото на св. император Константин до епископите, които не са присъствали на събора, било е решено всички християни да честват пасха в един ден, а Антиохийската църква се отказала от своята зависимост от йудейския 14 нисан. Именно в този смисъл трябва да се разбира 7 апостолско правило, което забранява да се извършва пасха "преди пролетното равноденствие заедно с юдеите", а също и 1 правило на Антиохийския събор. Решенията са били насочени против зависимостта на християните от датата на юдейската пасха, а не против извършването на празника в един ден с юдеите, както днес неправилно се тълкува.

И наистина, ако тези правила забраняваха съвпадението на християнската и еврейската пасха, то не е възможно да обясним датите от края на 3 и началото на 4 век, когато двата празника съвпадат 12 пъти, през 5 век съвпадат девет пъти, а за последен път това се случва през 783 г., след което поради неточностите на юлианския календар това съвпадение става невъзможно. Така че през епохата на Вселенските събори такива съвпадения са били възможни и не е запазено свидетелство за протести срещу това. Всички църковни разпоредби - и според александрийската, и според римската пасхалии са имали за цел да постигнат независимостта в изчислението на православната пасха от юдейския 14 нисан и не са се занимавали с възможните съвпадения.

Това е главният календарен проблем, но не и единственият. По-основен от него е този за календарния стил. Защото постепенно през вековете се установява, че приетият календарен стил, известен като Юлиански и имащ в основата си даденостите на слънчевите цикли, имал сериозна слабост: той натрупвал много големи изоставания, защото годината е малко по-дълга от 365 дена; и макар тази „дължина” на се компенсира частично с високосната година (всяка четвърта, която е с 366 дена, съответно с вставяне на 29 ден на м. февруари), остават пак минути, които се наслагват и за 128 години се натрупва по един още добавъчен ден. Тази неточност е коригирана в края на 16 в., като са добавени десет дена по решение на папа Григорий ХІІІ през 1582 г. Но Изтокът по идеологически и други причини не приема тази реформа. Тя бива приета едва в първите десетилетия на 20 в. И то най-напред от държавите, а постепенно и от православните църкви.

Повечето църкви приемат тази поправка (макар от идеологически причини да не наричат календара „григориански”, а „поправен юлиански”) през 20-те години, а БПЦ – едва през декември 1968 г. Руската и Сръбската църква, както и произлезлите от тях Полска, Чешко-словашка и Македонска (макар и непризната още) спазват стария юлиански календар, защото се боят от старостилни разколи, каквито се появиха във всички църкви, преминали на поправения юлиански календар. Малко известен факт е, че руският патриах св. Тихон още през 1919 г., тоест 4 години преди Вселенската патриаршия да премине към новия стил, пише на Вселенския патриарх, че най-удачно решение с оглед преминаването на държавата към нов календар и за да не се допусне пълно премахване на религиозните празници от празничния календар на съветската държава е удачно Църквата да приеме Григорианския календар за неподвижните празници, като се запази православната пасхалия. Йерусалимската патриаршия отначало е приела новия стил, но после се е върнала на стария от чисто практично-идеологични причини, за да се разграничи от неправославните в Светата Земя, с които до ден днешен имат спорове за владеенето на определени древнохристиянски светини.