Случило му се и му се родили 40 момета близнета, ама без пичета. Раснали, пораснали и царо събрал доктори да кажат как че е. Един рекъл:
- Знам една бабичка да оправя такива кусури.
Пратили по сички земи да я търсат. Намери я едно момче и казал защо я тражи.
- А-а, при мене са путетата на мометата. Че ти ги дадем, ако прележиш при мене.
Съгласило се момчето и на сутринта бабата турила путета у една кутия - оти може да избегат. По пъто момчето се уморило и легнало да почине малко. Турило кутията за зглавница и чуло путетата да си думат нещо.
Море, едно от тех че е мое, ама нема да е лошо да познаем и бълдъзите, рекло си момчето. Отворило кутията да си избере една и да познае другите, ама путета изфърчали като пилета и се пръснали по дърветата. А, сега. Извадило лебец момчето, нароньило от него и почнало да мами:
- Пили-пили, пути-пути, кък-кът! - ни едно не пришло да го фане.
Седнало момчето и заплакало. Те ти иде един старец.
- Що плачеш?
- Така и така - и разказало сичко по ред.
- Слушай, не плачи! Извади твоето дръвце от между краката и го покажи.
Направило така момчето и пилетата се нанизали на курето като сливи на връв. Познал сите, изнизал ги и ги прибрал у кутията. Отнесъл путетата на четиресетте черки, ама си бил забележил най-убавото и най-благо пиче и си го земал. Така станал царски зет.