Депутатите осъдиха Възродителния процес с декларация, вместо да има затвор за виновните

22 години след демокрацията и няколко провалени опита българският парламент най-накрая осъди т.нар. Възродителен процес.

В декларация, предложена от лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов, е записано, че  “прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г.е форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.”

Документът бе приет днес  в парламента със 122 гласа "за", нито един "против" и трима въздържали се от БСП. Така депутатите осъждат категорично асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в България, включително и т. нар. Възродителен процес.

Лидерът на ДСБ Иван Костов коментира, че приемането на тази декларация от парламента показва как би трябвало в една европейска държава да се решават въпросите, свързани с подобни посегателства върху правата на хората. Костов посочи, че проектът дава политическа оценка на едно вредно за българското общество и държава събитие с огромни негативни последици.

Депутатите призовават българското правосъдие и главният прокурор да направят всичко необходимо да бъде приключено делото срещу виновниците за т. нар. Възродителен процес. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ, е записано в документа.

В преамбюла на декларацията е записано, че народните представители изразяват огромното си съжаление за това, че в продължение на 20 години българската правосъдна система не е съумяла да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани.

При представянето на проекта Иван Костов каза: "Призовавам да подкрепите тази декларация, която категорично осъжда асимилационната политика. Начинът е - решително разграничаване, посочване на виновните, и по този начин - завършване на един исторически процес по благоприятен за нацията начин. Това, което проведе режимът на Живков, беше опит за асимилация, съпроводен с депортиране или принудително принуждаване да бъдат изселени хора с български произход. По този начин те бяха лишени от основните си човешки права.

Това е въпрос на българското общество, на българската държава, на нас като наследници на тази държава, който ние трябва да приключим по този начин. Освен това, трябва да наречем с истинската международна дефиниция това, което е направено – това е опит, донякъде половинчато неуспешен, за етническо пречистване”, настоя още бившият премиер.

Нашата справка показа, че практически делото срещу виновниците не е спряно, тече и в момента и се води от Военна прокуратура, но има поставено неизпълнимо условие от съда. Трябва да призовем главният прокурор и съдът да направи необходимото, за да се завърши делото.

Прокуратурата да изгради обвиненията си на базата на съществуващите свидетелства и след това това дело да бъде завършено. По наша информация към момента обвиняем по делото остава само Георги Атанасов и по този начин процесът виси в едно обвинение, а ние говорим за виновници, допълни Иван Костов.

Днешното управление даде противоречиви сигнали по този въпрос. В текста има едно изречение, което го прави съвършено актуален към колебанията в управлението на ГЕРБ – не може процесът да бъде правилен по замисъл и неправилен по методите. Няма добър Тодор Живков и лош изпълнител, каза още Костов.

Зам.-председателят на ДПС Лютви Местан от своя страна определи като оптимистичен знак, че ГЕРБ са допуснали обсъждането на декларацията.

Инициативата на Синята коалиция показва нещо много важно - тази тема не може да е тема единствено на ПГ на ДПС. Тя трябва да ангажира политическата съвест и позиция на всеки отговорен български политик, каза Местан.

Народният представител от ДПС Тунчер Кърджалиев попита риторично защо тази декларация се приема толкова късно и сам даде отговор - "при определена дистанция от времето, емоциите са преодолени или поне – балансирани".

Не трябва да забравяме и друг факт – че страната ни е припознала и прегърнала една богата, по-добра ценностна система – тази на ЕС, и този факт ни улеснява и същевременно - задължава. Нашата оценка за този процес – той не е просто 1984 - 1989 година, той е започнал още през 50-те и 60-те години на миналия век, каза Кърджалиев.

Този опит за насилствена смяна на имена посява омраза между хората и мултиплицира насилието. Стига се до нещо невиждано в европейската, а може би и световната история – депортиране на над 360 000 души от България. Според архивите на МВР през този период физически са унищожени 617 човека.

Тази декларация ще е добър пример за демонстриране на необходимостта за недопускане на междуетническа неприязън в полза на интегритета на българското общество. С последната точка ние подчертаваме, че при такива престъпления няма давност. В крайна сметка тази декларация ще опровергае по категоричен начин онези балкански песимисти, които твърдят, че като поживееш няколко десетилетия на Балканския полуостров, губиш вярата си в справедливостта, в доброто и дори в Бог, допълни Кърджалиев.

Макар и закъсняла, тази декларация вероятно ще остане единствената форма на осъждане на т.нар. Възродителен процес, защото делото, което сега е във Военна прокуратура, едва ли някога ще завърши.

Както всички престъпления на комунистическия режим у нас, така и насилственото преименуване на българските турци и депортирането им през 1984 - 1989 г., останаха ненаказани.

Приета миналата година поправка в Наказателния кодекс дава основание да се смята, че делото за т.нар. Възродителен процес може да бъде възобновено. Делото срещу членове на бившето Политбюро за насилствената асимилация на българските турци започна преди 20 години и претърпя пълно фиаско. Първо, защото поради преклонната си вързаст обвиняемите един по един умряха. И второ, защото съдът поиска детеските жертви на престъплението да свидетелстват лично, което беше невъзможно. Промените в НК предвиждат, че не е нужно всички пострадали да се явят да дават показания в съда, а само част от тях.

Прокуратурата никога не заведе дело за депортацията на над 300 000 български граждани, макар че документи за това има и те бяха открити в архивите.

В края на 2010 г. Синята коалиция отново внесе декларация, която осъжда Възродителния процес, но с гласовете на ГЕРБ и "Атака" точката въобще не влезе в дневния ред.