Богоявление като търг за Кръста Господен и като клевета

В храмовете в Пернишко, най-вероятно още от времето на войнстващия атеизъм, съществува традиция на Богоявление Кръстът Господен вместо да се хвърля в ледени течащи води, да се откупува … с пари. Тази традиция си продължава и досега, макар в някои храмове и от някой свещеници като отец Александър от храма „Св. Илия” в пернишкия квартал „Мошино”, да е прекратена. Събраните средства се заприходяват и служат за нуждите на храма, а не на свещениците.

И тази година в централния градски храм „Св. Иван Рилски” в Перник се разигра търг. Наддаването започна от 10 лв. Силно желание да си заслужат привилегията да пазят свещения Кръст 40 дни у дома си с надежда за Божия закрила и подкрепа показаха двама човека – възрастна жена с болен съпруг и мъж на средна възраст, който идва редовно на богослуженията в храма с две големи момчета, вероятно негови синове.

Въпреки опитите на предстоятеля на храма отец Николай да усмири наддаването, то да е само символично, това не стана и се стигна до значителната сума от 1 400 лв. Предложи ги последна жената. Тогава се намеси един от свещениците и предложи на тази сума наддаването да спре и жената да получи Кръста.

Храмът беше пълен с народ. Хората станаха свидетели на наддаването за Богоявленския Кръст и тази година. Приемат го със смесени чувства – всеки различно, в зависимост от силата на вярата си. Щом Господ Бог е сподобил това да се случва, значи то се случва и ти участваш в него и няма защо да съдиш когото и да било.

Подобно и на други години обаче търгът за Богоявленския Кръст в Перник беше отразен в местен сайт със скверни думи, преиначена информация за събитието и морални укори от страна на написалия текста, без да е присъствал и видял какво се случва. В храма имаше трима журналисти, фотограф и оператор от местната телевизия. Още неприключило поклонението в храма за празника, в интернет се появи новината за нещо, което не се е случило. Кой е бил информаторът за написаното и защо така е пресъздал станало, си остава да тежи на неговата съвест, както и на този който е разказал нещоот първо лице, без да е бил непосредствен свидетел(не за първи път) .

След публикацията обаче ми се обадиха много хора, за да попитат какво е станало, какво пише във въпросния сайт и вярно ли е това. Наложи се да погледна текста, който завършва със заключението „Отвратително е да нямаш срам!”. Това поне е успокоително, защото явно написалият откровената неистна знае поне това.

Лошото на интернет е това, че новините лесно се копират, без да се проверяват и без да се посочва източника и така преиначената информация се тиражира като в детската игра „счупен телефон”. За някои от новинарите най-важно беше това чия роднина е жената, откупила Кръста. За други – че свещеник „мечтаел” за Мерцедес.

Писаници от типа на въпросната публикация за случилото се на Богоявление в пернишкия храм няма да помогнат на никого да разбере, че свещеникът е служител на Божиите тайни и носител на благодатта, получена при Св. Тайнство Свещенство. Той е поставен от църковното началство да се грижи за вярващите и чрез него говори Самия Господ. Вярата в Господ не зависи от това дали вярваме в думите и постъпките на свещеника, а как се отнасяме към него като наместник на отношенията ни с Господ Бог.

„Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?” (Иак. 4:11-12), пита в съборното си послание св. апостол Иаков. И ни учи: „ Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата." (Иак. 5:8-9).

Човек намира себе си, борейки се само с греха си. Той сякаш изкопава и измъква себе си от почвата на своите страсти. Мнозина се мислят за добри, понеже разпознават злото и гневно го осъждат, но това е най-голямата болест на съвременната журналистика и политика. Който обича да осъжда, със сигурност и сам е подвластен на страстите, които осъжда, защото „хората в повечето случаи съдят за другите по себе си”(св. Иоан Златоуст).

„Кой най-много обича да съди ближните си?" – пита старецът Иосиф Исихаст и отговаря: "Този, който не познава добре себе си, своите страсти и немощи. Той не вижда в себе си недостатъци, а само дарования, а у другите вижда само недостатъци, а не и дарования”.

„Не откривай греха на другия за свое собствено оправдание, защото благодатта, която до този момент те е покривала, веднага ще открие твоите собствени грехове. Доколкото покриваш с неосъждане брата си, и благодатта ще те сгрява и пази. ”, съветва той.

И накрая - в Евангелието на св. евангелист Лука пише: "Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. " (Лук.6:42).

Не ни остава нищо друго освен да се молим за спасението на душата на клеветника. Господ да го омъдри и да го дарува с разум в делата му, за да не тегнат греховете му на бъдното му поколение.

 Източник: rumiborisova.blogspot.com