Архимандрит Касиан и братството в манастира в Копиловци празнуват Рождество Христово на Ивановден

Докато в цялата страна свещеници служеха Велик водосвет на  Богоявление, в манастир край кюстендилското село Копиловци празнуваха Бъдни вечер и се готвеха да срещнат Рождество Христово, когато другите православни християни в България се впуската в почерпки за Ивановден.

Монасите от светата обител „ Св. Благовещение” край Копиловци не приемат смяната на календара от 1968 г., смятат го за нарушение на църковния  канон. Игуменът архимандрит Касиан е написал три книги защо новият Църковен календар е грешен и   по вътрешно убеждение води богослуженията по изконния устав на православната Църква, както е на Божи гроб и Света гора, в Сърбия и Русия.

Вчера там десетки миряни от различни краища на страната бяха посрещнати на традиционна за Бъдни вечер трапеза. През деня бяха отслужени трите богослужения, както е по канон – Полунощница с Царски часове, Вечерница с Василиева Литургия и Велико повечерие, завършено с Петохлебие.

Гостите започнаха да прииждат още за сутрешната литургия. Основната част от посетителите обаче дойдоха чак привечер и останаха да чакат Рождество в новата манастирска постройка. Черквата бе затоплена още предишния ден с печки, за да е уютно на миряните.

След сутрешната служба мнозина се наредиха на опашка за изповед и причастие. Бяха дошли православни християни от Кюстендил, Перник, София, Видин, Пловдив и Дупница.

И други манастири и енории отказват новия стил по Григорианския календар, но не смеят да си признаят, за да нямат неприятности.  Аз не се страхувам. От Синода знаят и няма как да ме принудят да почитам неистински дати, казва архимандрит Касиян.

Игуменът е категоричен, че няма как по нов стил да се изчисли Великден, защото се излиза извън канона, приет още от Първия Вселенски събор. Впечатлен от безупречения природен феномен на абсолютно точно съвпадение между циклите на слънцето и луната, математикът Гаус е намерил лесна формула, по която дори децата могат да направят изчисления кога точно е Пасха, обяснява дядо Касиян. Преди шест години непокорният игумен получил писмо от Св. Синод, че ще бъде отговорено на третата му книга за календара, но още го чака. 

Изместването на календара донесъл от Запад през 1916 година княз Фердинанд. Със свой указ тогава той обявява 1 април за 14 април. По-късно през 1968 г. по тоталитарно време Българската църква официално въвежда Григорианския календар.  Така православните ни празници се изместват с 13 дни, но Гергьовден например остава на 6 май и се превръща в Ден на овчарите и това става административно през 1976г. по нареждане на комунистическата държавна власт..

Преминаването от Юлианския към Григорианския календар не става едновременно във всички страни. Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страните под негова власт, Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други, като Франция например,  съвсем скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през 18 век, а  някои от източно-православните — чак в началото на 20 век.

Познавах „тричленката”, назначена от патриарх Кирил, която е подписала промяната – епископите Партений и Николай, и архимандрит Методий. Пред мен епископ Партений се разкая преди смъртта си за стореното, разказва игуменът Касиян. Още преди 31 години, когато облякъл расото, бунтарят отказал да се съобрази с новия календар. Помня как майка ми се разплака, когато бе направена промяната и сега спазвам това, на което мама ме е учила, обяснява монахът.

59-годишният архимандрит Касиян е завършил приложна математика и физика. Работил е като аспирант в БАН по геофизика. Учил е и в Духовната академия, но бил изгонен по нареждане „от горе”, защото бил непокорен. Дори го вкарали и в милицията преди 1989 година, за да го разпитват защо е станал монах. Първо възродява манастирът край село Жабляно. После с останалите от братството вземат под аренда  земеделска земя край Копиловци, която по-късно купуват. От музея в Кюстендил обяснили, че на това място някога имало древно светилище  и даже музейните работници били убедени, че въздитането на света обител тъкмо там не е случайно.

Сега там е построена чисто нова четириетажна сграда с храм. Шест години върви градежа и малко остава до пълното му завършване. Ние сме обикновени калугери, които работят упорито и спазват православните канони. Изкарвали прилични доходи от стопанството си. Отказал съм се от монашеската си заплата. Получаваме финансова помощ от миряни за строежа, но държим парите да са чисти. От дебели вратове дарения не приемаме, отсича дядо Касиян.

Преди време в Жабляно поддържали животновъдно стопанство, но после  го затворили. Сега обработват над 800 декара овошки – череши, праскови, кайсии и др. Имат огромна плантация за картофи и 120 дка домати. Продават продукцията в манастира, на борсата в Дружба в София и зареждат един от магазините на столичния Женски пазар. Признават, че плодовете са полубио, защото все пак използват  някои препарати за пръскане на овошките. Навсякъде около нас са  зарази, трябва да предпазим дръвчетата, но използваме малко на брой и безвредни препарати, обяснява дядо Касиян. Той не приема спекулата с цените на биологично чистия зарзават. Това е игра на търговците, ние продаваме на нормални цени без да извиваме ръцете на купувачите, отсича игуменът.

Духовникът е автор на няколко книги. Преведени са на различни езици. Преди време в Жабляно се изсипал цял автобус свещеници от Америка, за да му благодарят за тълкуванията за Църковния календар. Сега довършва последните две глави на книга за духовната криза. Революциите са донесли най-много щети на човечеството, убеден е отец Касиан и обяснява, че не става дума за буквалните човешки жертви, а за последиците от научната, техническата, културната и нравствената революции, (той не употребява думата „сексуално, но има наум тъкмо голотията по списанията и в телевизорите),  довели до поквара и убити човешки души.

Снимки