Англия и САЩ в битка за перничанче

Перничанче е най-надареното дете в България. Десетокласникът от езиковата гимназия „Симеон Радев” Тихомир Тихомиров спечели приза, побеждавайки на националния изпит, организиран от Българската асоциация по четене. На 27 януари в Американския център на Софийска градска библиотека, Тихомир и постаналите призьори ще се явят на интервю за обучетние в Англия и САЩ.

Не съм от зубарите, които висят по цял ден над учебниците, отсича Тихомир. Десетокласникът от езиковата гимназия в Перник признава, че се подготвя за уроците само по час, час и половина на ден. Заляга над книгите обикновено вечер. Денят му е посветен на спорта. Два пъти седмично тича след училище на тренировки по футбол. Други три дни е отделил за тенис на маса. Събота и неделя е по мачове. Намира време и за кафенета и дискотеки. Не се лишавам от забавления, купонджия съм, определя се умникът и се хвали, че си има няколко компании с които излиза. Така, че привечер обикновено е времето, когато си подготвя уроците. Не обича да зубка нощно време. Тогава му се спи, а и не мисли, че паметта е добра по късна доба.

 Повечето от приятелите на Тишо учат в спортни школи в София и тренират в ЦСКА и „Славия”.  Десетокласникът можел да им е съученик, но проблеми с петата го спрели по пътя към спортния елит. Тихомир се записал да тренира преди пет години. Последните три е част от детския отбор на „Миньор”. Играе халф. Когато обаче се появят болките в крака, си дава почивка. Заради проблема се записал и тенис на маса. Не мога да си представя да живея без спорт. През зимата понякога не се натоварвам много и се чувствам странно и некомфортно. Свикнеш ли веднъж да поддържаш форма, трудно минаваш на друг режим, обяснява гимназистът. Той не може да разбере как някои негови връстници издържат да висят по цял пред компютъра. Не че Тишо не посяга към клавиатурата. Отделя поне по два часа на ден за фейсбук, за чатене и за ровене в търсачките. Но само толкова. Не можеш да си роб на един монитор, философства перничанчето. Споделя обаче, че не му остава време да чете книги. Преди време успявал да вмести и романите в графика си, но сега му е трудно. Разлиства книги предимно лятото. Следи какво чете майка му и ако тя хареса някое заглавие, го взема. Пада си по криминалетата. Обожава да следи интригата около разкриването на убийства и големи афери. Има си и закваска за този жанр. Баща му Роберт Петров дълги години бе шеф на антимафиотите в Перник, а сега ръководи „Икономическа полиция”. Но Тишо въобще не смята да се хвърля в тази професия. Не се вижда като криминалист, а и не му е по сърце. Все още няма и ясна представа с какво ще учи след гимназията и какво иска да работи. Минават му идеи за право или финанси.

Засега заляга над английския език. Учи го още от 4 клас. Тогава се преместил в основното школо „Иван Рилски” в центъра на града. После продължил с езика и в гимназията. Учил и немски, но не му харесал. За изпита за най-надарено дете му казала преподавателката по английски Веселка Александрова. Препитването се прави сред десетокласниците от всички езикови гимназии в страната. На първия училищен тур се явили 20 деца. Трябвало да напишат есе на езика на Шекспир за  дилемата дали човек трябва да търси промени в живота си или не. Без проблеми Тихомир се класирал на следващия етап. В него отново съчинявал есе, в която трябвало да опише себе си. Определил се като амбициозен млад човек. За да не изглежда сухар, разказал и забавни случки от детството си. Наред с това се явил и тест в Алма Матер заедно с 400 умници от цялата страна. Препитването било със 150 въпроса от граматика, лексика, четене и слушане на английски език. Резултатите трябвало да получи лично до 7-ми януари. Писмото обаче така и не дошло. Няколко дни по-късно пощата с радостната вест попаднала директно при шефката на гимназията Теменужка Крумова. Тя го извикала, за да му съобщи. Оказало се, че Тишо е разбил конкуренцията с най-нобър резултат. От възможни 67 точки, той получил 66. Само една точка под максимума, това си е супер резултат, признава перничанчето. Тихомир така и не разбрал къде е изтървал тази точка. Предполага, че при слушането не е запомнил всичко и не е могъл после да отговори изчерпателно на някой от въпросите. Но не му пука особено за това. Сега се подготвя за финалния кръг – интервю за учене в чужбина. На 27 януари в Американския център на Софийска градска библиотека представители от САЩ и Великобритания ще си изберят деца и ще ги отведат за една или две години. Стипендията от 20 хиляди долара се покрива от страните партньори по проекта. Тишо се колебае какво да избере, ако има оферти и от двете държави. Страшно му се ходи в САЩ. Искам да видя най-развитата страна, но пък Острова е по-близо и ще мога да се прибирам често и да виждам близките си, размишлява гимназистът. Къде ще се озове ще определи съдбата и семейният съвет. Едно е ясно, големите държави ще ни вземат умните деца направо от ученическата скамейка.

Докато още си у дома, Тишо ще продължи да купонясва и си мечтае скоро родителите му да му купят скутер. Още повече след последната победа за най-надарено дете. Като 16-годишен той може свободно да кара само такова возило. Иначе не крие, че се качва на мотора на баща си и вече юрка мерцедеса му. Само обаче по селските пътища, където няма движение. Роберт му позволил веднъж да натисне яко газта, за да усети скоростта, но само толкова. Иначе му следи изкъсо километража.

 Дядо стои зад победата на Тишо на държавното препитване. Да знаеш перфектно английски не стига, за да те обявят за най-надарен. Най-важното в изпита са есетата. А перничанчето отдавна има опит в писането. Дядото Тихомир, чието име носи и Тишо, е поет. От малък провокира внука си да се изразява в рими и да пише съчинения. Всеки път, когато ходех при него носех есе, разказва ученикът. Миналата година двамата издадоха и книга „Вълнения, вдъхновения и размисли на дядо и внуче”. Не я продават, а я подаравят. В нея пенсионерът реди стихове за любовта, приятелите и заветите си към своите наследници. Тишо пък споделя младежките си вълнения, но в проза. Дядо е много важен за мен, може би най-силната фигура в семейството ми, признава момчето. И цитира възрастния Тихомир, който го учи, че в живота човек трябва да отговори на два важни въпроса – Кой съм аз? И Какъв искам да бъда?. Гимназистът смата, че вече е намерил отговор на първия от тях. На втория все още не е, но вече му идвало времето.

 Анна Георгиева /СТАНДАРТ/

Снимки