9-ти септември - прошка или възмездие?!

Прошка или възмездие?! Какво  да бъде за насилниците над човешките души.

Опрощение или съд да има за хората, самоопределили се като съдници на други хора и вместо тях решавали дали да живеят или да умрат, дали да бъдат заточени в Белене или да бъдат изселени на другия край на България, а децата им вечно да носят дамгата, че родителите им са "народни врагове" и да им бъде отнето правото да продължат образованието си или пък да бъдат принудени да работят най-черния труд...

Сигурно веригата може да продължена още и с още по-мрачни  упреци и обвинения. Времето обаче върви  напред. Темповете се ускоряват и ускоряват.  Живеем в бързи времена. Трябва ли да ровим в живите още рани на България?! Трябва ли и ние да се превръщаме в съдници на прегрешилите.

Сигурно те носят неугасваща вина в душите си за това, което са сторили някога - и комунистите, и "фашистите." И едните, и другите са изтребвали невинни. С една единствена заветна цел - да запазят властта. Погледнато през нашите очи и от днешното време, действията им са ужасяващо безсмислени. Колелото на историята се върти и времената отминават - и тези на фашистите, и тези на комунистите.  Да се одерат, не могат да ги върнат.

Нима сега трябва да се върви към безразсъдно изтребване на хора, несъгласни с политиката на правителството и режима?! Много път е извървян от поколенията, много е изстрадувано... Не е ли време да простим и да затворим веднъж завинаги тези срамни страници на убийства и жертви? Поколенията трябва да ги знаят, но само като факти и като историческа правда. Толкова. Едва ли всички мислят така. Хора са трупали мъка и болка с години. Преглъщали са сълзи, задавали са въпроси без отговор. Питали са се "Защо".

РЕПРЕСИРАНИТЕ

Сред хората, понесли  на гърба си коварството на тоталитарния режим след 9 септември 1944 г. има и куриози, които будят и усмивка, и недоумение. Ужасяващи обаче.

Американ Виденов Стоянчев е страдал заради името си. Много американско било, много западно звучало. Ама така го кръстили родителите му. Човекът с нищо не бил виновен. Комунистите обаче не мислели така. Той трябвало да си плати. Американ бил мобилизиран в армията, в 13-ти полк в Кюстендил. След болничен отпуск, се качва на влака, за да се върне в поделението. На гарата в Радомир го свалят въоръжени лица и го карат в народната милиция. Близките му правят опит да го видят, но им отказват и ги уведомяват, че се води следствие. На 18 януари 1945 г. от милицията ги смразяват, съобщавайки им, че през нощта е изведен край Радомир и е убит в местността "Кривольете" - до шосето Радомир - Перник над чешмичката. Там имало страшно много убити - след 9.09.1944 г. покрай сухото е горяло и суровото. Американ Виденов е осъден по параграф 8 от тогавашния военно-наказателен закон, т.е. че той бил в самоволна отлъчка, т.е., че не се върнал в срок във военното поделение. Бил е само на 29 години.

Голяма част от осъдените след 1944 г. са обвинени в авантюристични цели. В една от присъдите е записано, че обвиняемият искал да избяга зад граница заради хубави жени и хубава бира. Става дума за Евстати Николов, който е жив и здрав и в момента е клошар в Перник.

Д-р Бурмов от Перник заминава за Австрия през 1946 г. надявал се е да си намери работа във Виена като лекар. Съветските власти обаче го задържат в австрийската столица през 1949 г., като го обвиняват в шпионаж в полза на американското разузнаване. Изпратен е в лагер в гр. Тайшент, Иркутска област. Там престоява до 1956 г. Докато не е в България обаче д-р Бурмов е осъден задочно. Като капак, връщайки се в България, излежава и присъдата на Народния съд.

Редовен студент по история в Софийския университет е задържан, защото някой е решил, че има неправилни политически възгледи. Младежът е бил едва на 19 -20 г., но е бил изхвърлен от университета, без право да продължи образованието си.  18-годишният Кирил Лисичев от с. Жедна е съден 2 пъти. Обявен е за виновен през 1952 г., затова че "в разумление е знаел, че се върши престъпление против НРБ, но не е защитил властта", поради което е осъден на 5 месеца лишаване от свобода и да заплати разноските по делото от 149,20 лв. После младежът "извършил престъпление", защото дружал с вражески сили. Учел в гимназията в Радомир, откъдето бил изключен заради вражески изказвания. Лицето, с което се сприятелил и което било враг на народа, членувало в нелегална организация, наречена "земеделско-монархическа". Тя си била поставила за цел да събори властта чрез преврат. На всичкото отгоре Кирил взел и две "вражески" книги.

Почти всички репресирани лица са реабилитирани още по времето на комунистите, но въпреки това за тези хора е било много трудно да започнат работа. Те били принудени да вършат най-черната работа.

48-годишният адвокат Кирил Планинички (Георгиев Минков), който е бил депутат в 25 обикновено НС е осъден за това, че като народен представител за времето от 01.01.1941 г. до 09.09.1944 г. в пределите на България са изложили сигурността на българската държава и поставили народните интереси в опасност като са одобрили сключването на международни договори с воюващи държави и решение за обявяване на война и водене на война, одобрили са действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР и с това са утежнили международното положение на България, поощрили са убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания във връзка с водената външна и вътрешна политика на правителството и гонение срещу евреите, като за провеждане на горните деяния са допринесли дейно и съществено със своите действия, писания и слово, поради което са осъдени от Народния съд като "виновни за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и заради злодеянията, свързани с нея".

Планинички е осъден на смърт заедно с други депутати, като трябва да заплатят на държавното съкровище 5 000 000 лв. глоба, заменима при невнасяне с до 6 месеца тъмничен затвор, лишаване от права по чл. 300 завинаги, а целият им имот е присъден в полза на държавното съкровище. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и одобрение. Кирил Планинички е убит. През 1996 г. той е реабилитиран от Върховния съд. Нима това не е гавра?!

Реабилитирани са всичките 126 народни представители от 25 НС, осъдени на смърт от Народния съд. Те са оправдани и са признати за невинни. Синът на Планинички също е бил изтезаван. Едната от дъщерите на депутата е работела на конска талига, поради невъзможност да започне друга работа.