7-ми Ноември в историята ни

На 7ми Ноември 1869 година излиза първият брой на вестник „Свобода“, издаван от Любен Каравелов. Според автора „Целта на „Свобода“ е да защитава българските интереси и да показва на българския народ път, по който трябва той да върви, за да може по-лесно да достигне до своето нравствено съвършенство и до своята политическа независимост. Освен това „Свобода“ ще употреби всичките си сили да опознае българският народ с неговите съседи и обратно.“  

През 1922 година на 7 Ноември с постановление № 6068 на правителството се забранява издаване на вестници по стария правопис.

Първата правописна реформа след Освобождението от 1899 г. установява официално българския правопис с „Упътване за общо правописание“. Правописът, установен тогава, е известен като „Иванчовски“ (по името на министърa на народното просвещение Т. Иванчов). В сила до 1921 г. Построен е върху Дриновия правопис, като от една страна съответства на съвременното състояние на езика и включва особеностите на източните и западните говори, а от друга не скъсва решително с традициите на етимологичния правопис.

Реформата от 1921 г. заменя „Иванчовския“ правопис с нов, близък до днешния. Въведена е от професор Ст. Омарчевски – министър на народното просвещение в кабинета на Ал. Стамболийски. Правописът е отменен през 1924 г. от правителството на проф. Ал. Цанков, което връща стария – Дриновско-иванчовски правопис.

Реформата от 1945 г. е наречена „Отечественофронтовска“. Разработена е от държавна комисия начело с доктор К. Драмалиев. Правописът е въведен с наредба закон от 27 февруари 1945 г. и отменя някои графеми (ятов знак, голяма и малка носовка и др.), опростява правописа на някои думи, премахва краесловните ерове. През 1945 г. е издадено „Упътване за правописа на българския книжовен език“. 

През 1912 година в хода на Балканската война (1912-1913 г.) на 7 срещу 8 ноември под командването на капитан II ранг Димитър Добрев българските миноносци от военния кораб „Дръзки“ торпилират османския крайцер „Хамидие“ по линията нос Калиакра – нос Емона. 

7 ноември 1885 година – битката при Гургулят, където Българската армия разгромява сръбската в хода на Сръбско-българската война, последвала Съединението. В хода на Сръбско-българската война в битката при Гургулят е разгромена сръбската Моравска дивизия. Тя разполага с 2 полка, 13 батальона, 2 планински батареи и 1 ескадрон – всичко 12 000 пехотинци, 120 конници и 24 оръдия. Срещу нея се изправя отрядът на капитан Хр. Попов в състав: 2 дружини от 1-ви пехотен Софийски полк, 4-та Пловдивска дружина, полубатарея от 1 батарея и 3 ескадрон от 2 конен полк. С ловко маневриране и плътен пушечен артилерийски огън българските войски спират сърбите и минават в контраатака, при която отблъскват противника и го преследват до Брезник. Така отрядът осигурява близкия рубеж (участък от местност, чиито естествени особености благоприятстват воденето на военни действия) на Сливнишката позиция. 

Източник: http://www.vsekiden.com