10 ноември през погледа на една връстница на прехода от Перник

Станислава Генадиева е на 20. Почти връстница на прехода. Тя е будно, емоционално, красиво момиче. Вече студентка. Има изосрено социално чувство. Опитва се да помага според силите и възможностите си на добри каузи. Председател е на младежкото сдружение „Обектив” и чрез него с приятелите и съмишлениците си печелят проекти за доброто на Перник макар и още дребни засега. Стаси е сред активните членове на Младежкото обединие в БСП, ако това има някакво значение.  

Миналата година за някакъв конкурс тя написала есе за прехода и сега любезно ни  го предостави за публикуване. Ето какво мисли една връстница на прехода за промените у нас.  

През последните 20 години едно от най- дебатираните понятия у нас е преходът. Самото му споменаване довежда до отчаяние една част от българското население и до сълзи на радост друга. Преходът е доста противоречиво понятие.От едни възхваляван, от други обругаван. Той e обявяван ту за започнал, ту за завършил, за демократичен, за европейски, за сбъркан и изобщо обявяван за всичко, което се случва през последните две десетилетия.

Съвсем друг е въпросът, че преходът остави горчивина в цяло едно поколение българи, защото резултатите от него не изглеждат достатъчно справедливи. Какво се случва днес? Еуфорията от площадните митинги и стачки е преминала. Оптимизмът от настъпващите промени също. Дали това е ,,,реалистично? За някои може би. Малцинство са онези, които са станали по- богати, имат собствен бизнес или добра държавна службица.

Българският преход не беше лек, част от българския народ буквално го изгладува.

В първите години на прехода студентите поддържаха перманентната революционна ситуация рамо до рамо с брадатите партийни и синдикални лидери, „акушираха при раждането на демокрацията”, притичваха между университета и барикадите от пейки. Кандидат – вишистите днес мислят за революцията като за поредния назубрен урок, който трябва да вземат пред професорите. Няма го онзи плам, който е горял в душите на нашите бащи и майки.

От какво се вълнуват младите днес, как възприема политиката групата между 18 и 29 г.? Оправдана ли е надеждата, че от моето поколение ще покълне гражданското общество, от чиято липса всички се оплакват, но всички сякаш гледат да заобиколят? За 20 години преход изчезнаха ценностите на няколко поколения българи.

Днес почти е невъзможно да срещнеш някой младеж, който да ти каже, че иска просто да живее нормален живот и да работи като миньор. Момчетата искат да станат бизнесмени, а момичетата „звезди” , а голяма част от тях фолк звезди. Разбира се, постоянното афиширане на т. нар. мутри и чалгаджийки в медиите ги превръща в идоли на новото поколение. За голямо съжаление това са новите идоли на 21 век. Докато нашите родители са мечтаели да бъдат като Елвис, Че Гевара и т. н. днес моите връстници мечтаят за селиконови бюстове и бузи или пък за последен модел телефон и джип. В един такъв момент се запитваш „Защо става така?” Според мен, всичко е въпрос на образование. Но образование в най- широкия му смисъл. Образованието на едно същество трябва да започне още от най- ранна детска възраст от първото му появяване на бял свят. Трябва да започне от родителите, през детската градина и училището, до университета.

А какво всъщност става в съвременните български училища. Къде са будителите на новото време? Те просто преподават материала, а не възпитават децата, което дори е по- важно от усвояването на материала, но малко хора се опитват да разберат това и да направят нещо. Странната реформа в образованието, която така или иначе не се случва , има за цел единствено да позамаже положението и да усложни живота на родители и ученици. Матурите , усложнените процедури и бюрокрацията около изпитите в никакъв случай не действа възпитателно на никого. Просто е начин някои да изкарат поредния допълнителен доход.

Тук идва поредния въпрос, който си задавам. Какво всъщност е възпитанието на поколението, което се роди от прехода? Това поколение, което вече е време да смени своите предшественици и да вземе държавата в свои ръце. Това поколение само по себе си е противоречиво, каквото е и времето, в което е родено и възпитано.

През последните години станахме свидетели на страшни и нечовешки неща, които потресоха цялата страна. Деца се убиват, приятели се „разфасоват ” и кълцат, съученици се пребиват до смърт, за пореден път пияни пред някоя дискотека. Цялото общество ги сочи с пръст. А какво всъщност прави това т. нар. общество? Къде е държавата, къде е полицията, къде са родителите, къде са законите? Сигурна съм, че ако попитате някои 20 годишен младеж дали е прочел веднъж Конституцията на Република България ще ви отговори отрицателно или въобще няма да ви отговори.

Поколението на прехода не е възпитано в християнските ценности, за добро и зло. Това поколение не може да иска прошка, защото не знае какво е това. Оставени сами пред компютрите, те търсят виртуалните „истини” за добро и зло. Това общество като че ли гледа живота си през стъклен аквариум, не участва в него, има си свои виртуални закони. Това поколение вече размахва нож, за да утоли кървавата си жажда на неутолима обърканост. А народа мълчи… появяват се само някакви хора, които си правят поредния евтин PR на гърба на обърканите и неразбрани от никого младежи.

Родени в Лукановата зима и проходили, когато премиерът Попов призова: „За Бога, братя, не купувайте!” , в крайна сметка си оставаме децата на прехода… малко объркани, много обременени, но все пак ние. В наши ръце е и развитието на България през следващите 20 години. Дали ще бъдем носители на поредния период, които ще бъде наречен от историците преход, това само можем да предполагаме. Едно е сигурно българският преход не беше кратък – продължи почти 20 години. Чест прави на българските политици, че през този период почти единодушно определиха приоритетите на България – НАТО и Европейският съюз.

Днес, две години след влизането на България в Европейският съюз българският народ е малко изненадан, че това се случи. Сякаш сме дошли на гости с неподходящо облекло на царски бал. Може би сега България е грозното пате на Евросъюза, но имаме време да се превърнем в красив бял лебед.

Вероятно процесът на общата европейска интеграция ще продължи поне още 20 години. Това време ще бъде своеобразен преход и за западноевропейските народи, защото и те тепърва ще осъзнават новите възможности на евроразширяването.

През следващите 20 години пред нас стоят много важни задачи, които трява да съомеем да изпълним и да изградим една обща европейска ценностна система.

10 ноември 2009г.