Чудото на Рождество

Всяка година празникът за Рождеството на Нашия Спасител Господ Иисус Христос, наричан от нас с думата с неясен произход Коледа, се съпровожда с клишето, че на Коледа стават чудеса.

Това всеки тълкува за себе си както намери за добре. Всеки влага смисълът, който му е удобен. Един иска рожба, друг изцеление, трети къща, кола и пари. Някой пък иска булка или друго – каквото се сетиш. А като го и получи – свързва Коледата с чудо.

Има хора, за които чудото e, че развързват кесиите си да даряват – тъкмо по Коледа. И тъкмо тогава по социалните домове, за които през годината рядко се сещаме, се изсипва рога на изобилието.

От много, много години духовници, богослови, философи, мъдреци и всякакви умни люде тълкуват и се упражняват по темата за Чудото на раждането на Христос. И ако Възкресението е онази изконна и неподлежаща на съмнение истина, върху която се крепи вярата ни и не подлежи на съмнение, то рождеството на   е обяснявано и обяснявано като се набляга на това, че Бог ни е пратил Своя Син, за ди ни спаси от греха като погине заради нас – човеците.

А ние като сме човеци няма ак да не сме грешни във всеки ден и всеки миг, защото това ни е заложено изначално в човешката ни същност.

Всяка година и аз виждам и разбирам в Чудото на Рождеството по някоя от многото истини, които преди мене са прозрели други хора, а сега е дошъл и моя ред да ги проумея през собствения ми опит и практиката на вярата, през моя си поглед и тегобата на греховете, които съм натрупала и трупам и които съм осъзнала, признала и изповядала или не съм осъзнала и затова не съм и признала.

Да – Господ ни е пратил Своя Син с ясната мисия да спаси човеците.

Да -   Той е живял и е деятелствал с ясното съзнание за своята мисия да пролее кръвта си за и да напусне тленното си тяло, което ние с такова старани отглеждаме и което много повече се грижим, отколкото за душата си.

Да -  Той е   знаел, че отива на гибел, за да избави от греха всичките човеци – и праведните        и грешните.

Този е примерът, завещан ни от Христос. И това е чудото на Рождеството – да се родиш и да живееш за другите, отказвайки се от себе си. Примерът да се научим и да можем да се жертваме за другите, отричайки се от себе си. Примерът да обичаме враговете си и да не мразим онези, които са ни сторили зло. А когато имаме подтик да им отмъстим – да съумеем да сторим добро.  За мнозина това е необяснимо, но то не е никак трудно.

Ако съумееш да простиш и да приемеш с разбиране и любов всеки, който от алчност или от глупост или от самонадеяна гордост, или от криворазбрана себевлюбеност или пък поради своята примитивна бездуховност ти е сторил зло, и ти самият ще се почувстваш по-добре. В тебе се ражда онзи човек, изпълнен с любов, търпение и смирение, с които се роди Богомладенеца.  Гордостта, суетата, тщеславието, алчността са пагубни.   

Ако всеки път в себе си раждаш любов към човеците – ближни и враждебни и в душата си не таиш злоба, желание за мъст и гняв – значи част от Чудото на Рождеството Христово е и в тебе.

То не е само в това да обичаш ближния или майка си и баща си, но и враговете си. То не е в готовността да дариш от многото, което имаш, но да дадеш и когато нямаш.

rumiborisova.blogspot.com