Честит юбилей на Иван Ерулски!

На 25 декември – датата, на която сега честваме Рождеството Христово, преди 60 години се е родил Иван Ерулски – писател, журналист, познавач на пернишкия и трънския край, увлекателен събеседник, приятел, учител, чешит.

Колко лета има зад гърба си добре познатия  на перничани   Иван Гюров – Ерулски едва ли е толкова важно, защото той е оставил през тях значима следа за вечността. И с книгите, които е написал. И с приятелствата, които е създал. И с всичко, което е направил и прави.

Близки, приятели, колеги, почитатели и съграждани вчера се събраха да го поздравят за юбилея в малкия салон в Двореца на културата и не спестиха милите думи и суперлативите по негов адрес.  

Иван е роден в трънското село Ерул на 25 декември 1950 година. Сега на тази дата е и Рождеството на Христос и затова Иван обича да казва: "Който говори с мен и чете неща, написани от мен, е от Бога благословен."

 Учил е  в пернишкия Техникум по металургия, но е завършил кюстендилския Техникум по хранително-вкусова промишленост. После завършва военно училище, слага се в униформа, но не става офицер, а учи средношколците на военно дело, физкултура и технологично обзавеждане на заведенията за обществено хранене. Сега е екскурзовод в Регионалния исторически музей на Перник.

Първият му разказ е публикуван във в. "Пулс". "Подписах се Иван Ерулски. Кметът на родното ми село го прочете и отсече: "Абе, Иване, немаме никва файда от тебе, да бе станал водопроводчик или нещо друго полезно, а ти пишеш глупости." Начинаещият творец не се трогва от това "поощрение" и литературните му опити продължават.

 Досега е издал над 35 книги. Сред най-известните му произведения е разказът "Ради слепият". "Обичах до лудост една жена, представих си как сляп мъж може да се влюби в нея и да прогледне. Седнах и съчиних историята за незрящия Ради", обяснява Иван. За силния интерес към нежния пол на трънчани казва: "Аз не съм любовчия. Не тичам подир жените, те ме търсят." И добавя поетично, че всяко нежно същество, което е любил, постоянно цъфти, през есента не изсъхва, а зимата за него е пролет.

Преди години Ерулски бил преподавател в пернишкия Икономически техникум, където се подвизавала ученичката Соня, хубаво момиче от Радомирско. "Заобичах го това дете, почаках малко и сключихме брак. На твърдението, че трънчанин не взема от Радомирско, Брезнишко и Шоплука дори игла, камо ли жена, реагира светкавично: "Така е, ама любовта е по-важна от всичко."

 Плод на тази любов са Явор (36) и Яна (25). След раждането на сина щастливият татко посадил явор, а в чест на щерката - брезичка.

Един ден към родното село на Иван Ерулски тръгнала голяма група, включваща специалиста по старобългарска литература проф. Константин Мечев, поета Борис Христов, скулптора Богомил Живков и други известни личности. Пътниците уважили всички кръчми, изпречили се пред очите им. "Седнахме в заведението на с. Душинци. Кръчмарят попита: "Вместо купешката ракия да ви донеса ли от моята домашна утепница, она е слаба?" Проф. Мечев изпи две чашки от утепницата и констатира: "Ракията ти е слаба, ама подът започна да се клати." Кръчмарят го засече: "Клати ти се оная работа, отдоле е оборът, кравите се чешат у дирека", спомня си трънчанинът.

Преди време в музея, където работи, дошли дипломати от шведското посолство. С тях бил археолог от Стокхолм, който търсел антропологични прилики между трънчаните и древни шведски, датски и германски племена. От дума на дума нашенецът и чужденците си припомнили, че през IV-V в. част от северното племе ерули пресякла Балканския полуостров, пътешествайки на юг. "Един от шведите ме оприличи на член на племето готи. Отвърнах, че не съм гот, но съм готин, и заведох групата у дома, при майка ми", усмихва се лукаво Иван.

 Веднъж  президентът Георги Първанов се ръкува с Ерулски в радомирското село Радибож и казва: "Благодаря ти за онази бригада." "Не ме е забравил, преди години бях командир на средношколска бригада в Брезник, в нея участваше и десетокласникът Жоро, който беше прекрасно момче", отново се телепортира в миналото Иван. И продължава: "Учениците ми станаха хора, много от тях се издигнаха, заслужено заемат ръководни постове. Бях класен ръководител на Красина Кръстева, шефката на новините в Нова тв."

 В съавторство с бившия си шеф в музея Симьон Мильов, Иван Ерулски направи речник на трънските думи. Идеята за това е стара почти трийсетгодишна . Когато излязъл от печат сборникът му с разкази "Страх от края на деня" Иван се запознава с  Николай Хайтов. Води го в  родния си  край. Гостуването включва и посещение в местна кръчма. Хайтов разказва на присъстващите любовната история, вдъхновила го да напише "Дервишово семе". Един трънчанин го пита: "Абе, учен, знайеш ли що йе да любиш жену?" И, без да дочака отговор, обяснява: "Да й туриш на мешину (корем) жито и така да ю йебеш, че това жито да га смельеш. Знай: от такова брашно глетав леб не излази. Ако у житото има камик и ньега га меляш". На връщане Хайтов съветва своя гид: "Иване, ще бъде престъпление, ако ти до края на живота си не спретнеш един речник на прекрасния трънски диалект."

Тази мечта е вече осъществена, но Иван има още добри намерения ои погенциал да ги сътвори.

Честит юбилей Иване! И сполай ти!

(За разказчето помогна Зорница Веселинова - paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978)

 Снимки от тъържеството: Росица Ангелова

Снимки