Трънският славей Гюрга Пинджурова умряла от мъка

На младини народната певица била буйна и докачлива, яздела по 30 км През 50-те и 60-те години на миналия век народната певица Гюрга Пинджурова е един от символите на българската самобитност. Тя пее по градове, села и паланки, прави записи по радиото, а когато тръгва телевизията, многобройните й фенове имат щастието и да я видят – нищо, че гласовитата нашенка по това време вече била прехвърлила 60-те лазарника и имала внуци. Даже най-бедните в родния й край я посрещат с агнета и прасета.

Гюрга Пинджурова прослави родния си Трънски край “по света и у нас” и беше любимка не само на редовите българи, но и на хората от властта, преобладаващото мнозинство от които бяха от западните райони на страната. Говори се, че била любимата певица на Тодор Живков, който често подкачал военния си министър Добри Джуров с питането да не би “баба Гюрга да му е роднина”. Из Трънско още се говори как по Татово време посрещали своята прочута землячка с печени агнета и я отрупвали с цял камион армагани. Случвало се и да я носят на ръце, с умиление си спомнят по-възрастните хора от региона.

Талантливата селска мома от Баринци е забелязана от прочутото сопрано Христина Морфова и става нейно протеже

Завършилата Пражката консерватория оперна звезда изпраща даровитата си ученичка в същото учебно заведение. След завършването си Гюрга е засипана от покани – да остане в Чехия, да изнася концерти в Австрия, но тя изненадващо се завръща в родината. И още по-изненадващо изоставя операта и се посвещава на фолклора. Виновна за избора й е любовта. От девойка тя се прехласва по лъчезарната усмивка на гъдуларя Иван – момък от нейното село. Той обаче е син на най-сприхавия мъж в Баринци – луд Георгия, от който треперело мало и голямо, тъй като от нищо кипвал и вадел калъчката.

Младите минават под венчило, но първите години от съвместния им живот са вгорчени от злия нрав на луд Георгия

Свекърът на “трънския славей” я навиквал с повод и без повод и даже посягал да я бие. Гюрга стискала зъби, но била безпомощна да промени ситуацията. И чак когато се изнасят от дома на луд Георгия и заживяват в собствен дом, младата певица намира жадуваното спокойствие, за да разгърне уникалната си дарба.

В началото обаче кариерата й не върви гладко. Поради политическите пристрастия по онова време не я назначават в операта, а в оперетата. Не след дълго тя напуска и започва да учителства в трънските села. Първо се хваща в школото на село Лялинци, после се мести в Къшле. Всяка събота гласовитата даскалица яха коня и изминава 30-те километра до Трън, а после се връща обратно.

“Много хора казват, и донякъде с право, че песните, които е пяла баба ми, са “пипнати” от нейния талант и така – шлифовани, с махнатите ръбове на автентичния фолклор, отразяват душевността на трънския интелектуален елит от онова време. Тогава Трън е град с 4-5 хора, с един цигулков дует – дядо ми и Димитър Джерекаров, баща на известния журналист Васил Джерекаров”, разказва внукът на “трънския славей” д-р Иван Тричков.

През 1939 г. Пинджурова се разделя с учителското поприще. Семейството се мести в столицата и оттогава стартира дългогодишното й сътрудничество с Радио София. В ефира често звучат песните й, които я правят изключително популярна.

В дома на певицата винаги било шумно и весело, а гостите се посрещали с… боб, тъй като Гюрга не била много по готвенето

За сметка на това пък ги угощавала с любимите си песни и най-вече със знаменитата “Омиле ми, Ягодо”. Можела да свири и по 18 часа на пианото, без да помисли за ядене или почивка, твърдят нейни близки.

“Баба ми Гуга беше номадка, страшно много обичаше да пътува. Беше доста властна, донякъде и докачлива, но тези качества са присъщи на всеки артист и съвсем не ги смятам за лоши”, казва нейният внук.

От 1955-а тогавашната Концертна дирекция започва да изпраща гласовитата трънчанка на турнета в страната и чужбина.

“През 1962 г. бяхме в Белград. След концерта не я пускаха от сцената. “Йощ, бабо Гюргьо, йощ!”, спомня си народният певец Костадин Гугов.

“Гюрга Пинджурова беше най-разкошното цвете в нашата народна музика, заяви преди време покойната bg кралица на латиното Снежана Кратовска, която е познавала отблизо “трънския славей”. С мъжа й бай Иван се запознават и залюбват още съвсем млади. Такава голяма и чиста любов съм виждала само по филмите.

Когато изнасяше концерт, колегите й подвикваха на шега: “Хайде, бабче, кога най-сетне ще се оттеглиш и ще дадеш път на младите?” Тя обаче не се обиждаше, а се обръщаше към всички с “мамче” или “маме”.

Когато бяхме на гастрол в СССР, мама Гюрга обираше овациите с “Хей, поле широко”

То беше гвоздеят в цялата ни програма, винаги го изпълняваше на финала. А как само я посрещаха в родния Трън и Перник! Като царица! Носеха й агнета, прасета, колеха курбани, даже и най-бедните. Все я питаха: “Защо не идваш по-често, Гюрге? Нали си наша!” А мама Гюрга, просълзена от умиление, казваше: “Много искам, но нали са все мъже вкъщи, не мога да ги оставя, няма да се оправят без мен…”

Срещам я веднъж – бледа, отслабнала, посърнала… Питам я: “Маме Гюрге, какво ти е, да не си болна?” А тя изпъшка: Снеже, няма го вече бай Иван! Замина си!

Откак е починал, не съм яла, не съм спала. Всяка вечер му чувам гласа, вика ме при него!,

доверява тя на Снежана Кратовска. Всичко това, разбира се, звучи твърде мистично, но любовта им била толкова силна, че сърцето на народната певица наистина се пръска от мъка. Тя, която не знаела какво е най-обикновена простуда и не пиела никакви лекарства, си отива, покосена от инфаркт в Правителствена болница през 1971 г. – само няколко месеца след като загубва съпруга си. Лекуващите я лекари били изумени от силния дух. Гласовитата трънчанка издъхва с “Омиле ми, Ягодо” на уста – поздрав за съпруга й, с когото вярва, че ще се срещне на небето.

Исай ДИМОВ 

www.blitz.bg