Труд: Перник като спирка към Европа

Сутрин Серкан става в 6 ч, прави закуска и кафе, буди съквартиранта си. После, още със сандвич в ръка, 24-годишният мъж от Турция преглежда за пореден път уроците си. Студент е в открития на 12 октомври т. г. Европейски политехнически университет (ЕПУ) в Перник.

"Дойдох от Диарбекир. Това е мнооого далече и е мнооого горещо там. Тук замръзвам чак", усмихва се Серкан Хасаноглу. Още от ученик мечтаел да дойде в България, а преди година учил в Пловдив български и английски.

Искал да следва архитектура. "Но никъде нямаше обучение само на английски език - спомня си той. - И тогава видях в един вестник обява, че се открива Европейски политехнически университет. И в него хем обучението е на английски език, хем има архитектура. Казах си, там ми е мястото."

Серкан е един от 14-те чуждестранни студенти в ЕПУ. Тук вече учат студенти от Косово, Казахстан и Сирия. Очакват се скоро и младежи от Шри Ланка, Египет, Индия, Нигерия. Но те ще минат първо подготвителен курс по английски език.

"Искам да ги видя как ще треперят от студ тук. Особено като падне сняг", смее се 21-годишният Аднан Курт също от Турция. Той следва строително инженерство.
Перфектен български, без акцент, говори единствено 20-годишният сириец Марти Джелал Масри, който учи информатика. "Баща ми е завършил медицина в България - пояснява той. - Много обича вашата страна. Често ни е водил тук."

Въпреки познанията си по български и Марти ставал понякога за смях. Наричал фризьорките постригвачки. А веднъж в железарски магазин искал да си купи брава, но вместо това поискал брадва. Голям смях паднал, докато се разберат...

"Никога повече няма да се върна в Диарбекир. Искам да работя някъде в Европа. Затова дойдох във вашия университет, защото е европейски", откровено разкрива плановете си Серкан.

Не само той вижда учението в Перник като врата към Западна Европа. Кенан Шахкоолубей, който все още не знае български, е категоричен, че няма да се върне в Турция. Той добавя: "Мислехме си, че сте европейска държава като Италия, Франция. Оказа се, че не е точно така. Но и тука ни харесва."

"Университетът по замисъл е многонационален. Нашите студенти ще трябва да се научат на толерантност, да възприемат хората от различни националности нормално и с уважение. Да общуват помежду си нормално, независимо от расовите си и религиозните си различия", продчертава ректорът проф. Христо Христов.

"Догодина смятаме да докараме 350 чуждестранни студенти и 100-150 български", допълва президентът на ЕПУ Тошко Кръстев.

3000 евро е годишната такса за обучение. Предвидено е тя да се променя в зависимост от успеха на студента. А при оценка между 5 и 6 изобщо няма да се плаща.

Университската столова младите чужденци се чувстват като у дома. Храната е позната за всички. Гювеч, мусака, каварма, качамак, сютляш, кюфтета, кебапчета, гюведжета, кебап. Имената звучат еднакво и на български, и на турски, и на арабски.
Квартири са си наели в кв. "Твърди ливади", където се намира и университетът. Кооперирали са се, така че двама плащат месечно 250 лв. за двустаен апартамент.

На снимката: 24-годишният Серкан Хасаноглу (най-вляво) е категоричен:“Никога няма да се върна в Диарбекир. Дойдох в България и ще отида да работя в Западна Европа, след като завърша.” (Автор: Албена Борисова) - Труд