По ту сторону ... или другата гледна точка за сагата в Духлата преди 20 дни

Разказ на Петър Емилов Димитров, един от водачите на групата блокирана в пещерата Духлата

Публикувано на 11 Декември 2010 19:24 часа

Решението за Духла взехме в понеделник. Планирали сме посещението от доста дълго време. Момичетата цяла година ни юркат да ги водим. Маршрута, който избрахме беше обмислен внимателно и смятахме,че няма проблем от наводняване на галерията. Знаехме, че предстои лошо време, за ветрове, но не и за обилни дъждове, пък и кой ти е предполагал декември месец порои.

Децата ми казаха, че имат разрешение от родителите си и аз говорих с Чичев, че в петък следобед ще пристигнем, защото децата предиобед са на училище, а в неделя Илия е на работа и затова решихме, че петък срещу събота ще влезнем, в събота ще си починем и ще се приберем вечерта в Карлово. Пристигнахме в Перник около 17.00 часа, срещнахме се с Чичев и Йонко и тръгнахме за Боснек. В Боснек бяхме около към 18.00 часа. Взехме ключа и отидохме на беседката да се преоблечем. Отвън ръмеше и ние решихме бързо да влезем, за да не се намокрим.

Взехме въже-14м., две седалки, няколко карабинера, няколко прусика, един самохват, гръдна обвръзка и един десандьор.Тези неща по принцип на нас не са ни нужни за Духла, но ги взехме като превантивна мярка заради децата. Също така взехме гозово котлонче, алуминиево фолио, няколко бульона, пакет вафли, няколко сандвича и др..

Взехме повечко карбит и тръгнахме. Всичко беше нормално, проникването беше перфектно,

децата се държаха страхотно, те бяха подбрани и преценени,че могат да издържат този преход.

Стигнахме до Рибката, нивото на водата беше съвсем нормално, починахме там, даже се пробвах по камината към нови части дали ще мога да я кача като не съм я качвал с години. Оказа се, че не съм толкова одъртял и че се справям. След това продължихме по течението на реката. Вървяхме по нея, всичко беше нормално. Минахме ниските участъци и продължихме.Джап-джап до Кораба. Първо мина Йонко, след това Емо, след него Божидара, но не успя, после Илия, Марина, Божидара, Чичев и накрая аз. Продължихме нататък по възходящите галерии през дългия тесняк и стигнахме до Кита. Там стояхме малко и продължихме към Мълниите. Там вече ползвахме въжето с горна осигуровка, за да могат децата безопасно да изкачат вертикалния участък. Стигнахме до залата и там беше страхотно.

Направихме си бульони, един по един влизахме да видим Седмото небе,

снимахме се, всичко беше супер.

Постояхме още малко, пошегувахме се и тръгнахме наобратно. Всичко беше нормално. Като стигнахме до реката видяхме,че се е забързала и помътняла, но решихме, че с бързо темпо ще можем да се измъкнем. Сетихме се за възходящите участъци в които бяхме и мислехме,че дори и ниските участъци да са затворени, ще можем да минем през високите. Когато стигнахме до възходящата галерия, водата вече бързо се покачваше и естественно решихме план В-възходящите участъци. Чичев и Илия отидоха нагоре да проверят дали всичко е наред, а аз останах да следя нивото на реката заедно с останалите участници. Видях, че реката се покачва с около 2 см за минута и притока е много бърз. Казах си-край, вариант А е безмислен. След това ми соъбщиха, че и обходния маршрут към каньона е затворен и трябва да търсим горни етажи за да се свържем с района над Рибката. Направихме лагер, децата, Йонко и Илия останаха там, а аз и Чичев се качихме нагоре да търсим евентуалната връзка. Всички дупки и цепки бяха проверени и остана само почти вертикалната диаклаза, която започнах да катеря. Качих се до билото, което е доста кално и мазно, видях че от другата страна има зала, която е надолу всъщност, огледах, не видях никакъв евентуален изход без въже и тръгнах да се връщам откатервайки по мазния склон. Чичев беше останал много надолу и едва му виждах светлината. Както и да е , слязох криво-ляво, не можах да се пребия, накрая Чичев ми помогна да слезна на площадката. За мен това беше добра информация, че има накъде да бягаме. Върнахме се при групата. Илия беше извадил фолиото, правеха бульон, а водата продължаваше да се покачва. Решихме с наличния инвентар да изведем въже до горе с Чичев и да се спуснем в залата, която беше зад хребета, най-високата точка, до която ние можеше да стигнем. Качихме се с Чичев до горе като алпийска свръзка, фиксирахме въжето горе и го спуснахме по другата страна на хребета. Той се спусна в залата, поогледа и каза,че няма евентуален изход. Върна се при мен с помощта на самохвата, оставихме въжето там двойно и пак слязохме долу. По пътя се огледахме и видяхме нишата в дясно, където можеше да се скатаем и пак се върнахме при групата. Оставихме въжето да стои по диаклазата нагоре. Ходехме да си наливаме вода и същевременно проверявахме нивото й. Вода за пиене наливахме от бистро поточе, което се стичаше от образуванията и правеше водоскочета. След като при нас имаше две дупки през които се чуваше водата, започнахме да я наблюдаваме оттам. Водата се вдигаше бързо и можехме да я следим. Водоскочетата вече бяха под вода, а ние трябваше да се изнасяме нагоре. Приготвихме се, събрахме багажа и се качихме още малко нагоре. Стигнахме до въжето и видяхме, че от другата галерия на площадката започва да идва вода. Тогава решихме, че трябва да тръгнем нагоре по цепката. Когато всички участници в групата бяха на площадката, водата беше стигнала до половината на ботушите ни. Чичев се качи пръв и започна да изтегля групата нагоре. Първо се качиха децата, накрая Йонко, Илия и аз. Пак извадихме багажа, оборудвахме си импровизирания бивак и продължихме да следим нивото. То продължи да се покачва поне още 2-3 м. Затвори всички галерии и ниши, които бяха долу преди диаклазата. Групата беше настанена в нишата, като аз останах отвън, защото за мен нямаше място. Продължих да слизам и да се качвам, за да проверявам нивото. Това беше единственното ми забавление. Бяхме фиксирали въже до върха на диаклазата, изкачихме се с Илия и се спуснахме от другата страна да налеем вода за пиене, тъй като там също имаше бистра. Върнахме се отново при групата. И така-водата продължаваше да се покачва, вече не толкова интензивно. В този момент Йонко каза,че чува пробивна машина. Илия каза,че и той чува нещо. Бяхме убедени,че ще има спасителна акция, но не знаехме какво точно могат да направят спасителите. Йонко каза- Дали няма да разбият изворите?., но това си остана само като версия при нас. Продължихме да следим нивото. Йонко каза,че нивото сякаш е спряло да се покачва. Погледнах го и аз и установих, че не само е спряло да се покачва, а дори е започнало да спада. Сигурен съм, че това беше около 3-4 ч сутринта. Аз в този момент се успокоих абсолютно и продължих да следя нивото. Децата и останалите участници гледахме да са в добра кондиция, не им разрешавахме дълги почивки за да не се отпуснат и продължавахме да им топлим вода, защото бульона беше свършил-за да се топлят. Чичев си беше ударил крака и затова избягвахме да го ангажираме да проверява нивото. Всички почивахме на кратки почивки и се сменяхме в нишата. Държа да отбележа,че бяхме разпределили карбита така,че да работи едната карбитка, да ни свети, да ни топли и тн. По средата на престоя ползвахме свещите, които Илия носеше. Те също топлеха нишата, в която се бяхме свряли. В 7.00 часа нивото вече беше спаднало до плащадката преди вертикалния участък. Свалихме групата там и вече ни беше по-удобно. Можеше да се движим, да се разхождаме и да се стопляме и чрез движение. Водата продължи да пада, в този момент аз бях убеден, че ще се спасим. Единствената ни задача беше да продължим да топлим децата и да не ги оставяме да се отпускат. Проверявахме нивото постоянно. Първо през половин час, после през час, защото за да стигнем до водата трябваше да се минава през едно много ръбато място, от което още ме болят кокалите. Водата беше вече на ниво реката и просто я набюдавахме как спада.

Снимката е направена в 1:32 следобяд на 05.12.2010 г. след около 40 часа прекарани в пещерата...

Продължихме да се окуражаваме, вече бяхме сигурни на 90%, че ще излезем, само чакахме нивото да спадне. Духът на групата продължаваше да расте и всичко беше въпрос на време.

Снимката е направена в 1:53 следобяд на 05.12.2010, след около 40 часа престой в пещерата...

Спасителите пристигнаха, в момента в който Чичев и Йонко правеха поредната проверка на нивото. Веднага ни дадоха сладки неща, огледаха ни, видяха че сме добре, изчакаха Чичев и Йонко да се върнат, снимахме се, постояхме още малко и тръгнахме да излизаме по отворения от тях проход. Движихме се бързо и на самоход. По пътя имаше много хора, но нямаше как да разговаряме, защото бързахме. Скоро през калните тесняци на 9-ти септември се измъкнахме и стигнахме до зала Носорог. От там пътя е ясен. Нещо, което ми направи впечатление, е водопада по Гърлото.Държа да отбележа,че в Духлата влизам от 1987-ма година и накова нещо не съм виждал. И там обратния път е ясен. На входа умряхме от студ, докато се преоблечем. Както и да е-вече бяхме вън. Може нещо да съм пропуснал, ако някой се сети нека да добави към моя разказ.
Петър Димитров

P.S. Забравих да вметна това,че децата не вписахме в книгата, с цел да не притесняваме кметицата на с.Боснек, а и не знаехме дали е необходимо, тъй като те не са дипломирани пещерняци. 

Източник: http://www.speleo-bg.com/lang-bg/bfs/25-aso/402-peshko.html

Снимки