Затварят Духлата за туристи, аматьорите ще гледат пещерата на екран

Най-дългата пещера у нас - "Духлата",  ще остане недостъпна за масовия турист, съобщи пред БТА Алексей Жалов - заместник-председател на Федерацията по спелеология.

Обсъжда се изграждане на посетителски център в село Боснек,  който да бъде свързан с монтирани в пещерата камери.

Така туристите без да влизат под земята ще могат да наблюдават красотите на  "Духлата".  Проектът обаче е само на идейна фаза, заяви пред БТА директорът на РИОСВ-Перник Пламен Ангелов.

Стар проект, предвиждащ превръщане на "Духлата" в туристическа атракция, вече не е актуален. Той планираше да се използва съществуващ, макар и прокопан нелегално вход, чрез който да се достига до една от първите зали. Според експерти обаче подобен акт би довел до нарушаване на екоравновесието и затова нерегламентираният вход в пещерата вече е зазидан.

"Духлата" е рискова пещера и режимът на посещенията й ще стане още по-рестриктивен, коментира Жалов. РИОСВ-Перник предвижда на входа да бъдат монтирани соларни камери, които да се включват автоматично при наближаване на хора.

В момента достъпът до "Духлата" е контролиран от Природен парк "Витоша", който е предоставил ключа от входа на пещерата на кметицата на Боснек Роза Панкева. Тя го дава само на групи с правоспособен водач. В специална тетрадка се записва часът на влизане, маршрутът, имената на хората и прогнозен час на излизане. Ако има забавяне се предприема спасителна акция, както бе в случая със седемте блокирани пещерняци от придошлите води на река Струма.

Наскоро заради зачестилите нерегламентирани влизания и прояви на вандализъм бе въведен контролиран достъп в още две пещери край село Боснек -  "Пепелянката" и "Академик". Там се изгражда система за контрол, която включва регистрация на посетителите и съоръжения за ограничаване на достъпа.

Унищожава се уникално подземно богатство, алармират природозащитници. Според тях неконтролираните пещери са се
превърнали в място са събиране на боклуци, галериите са загрозени от всевъзможни надписи, намерени са дори спринцовки.

Необходимо е да се реши въпросът за собствеността на пещерите, подземните кухини са ничии, коментира Жалов. Пещерите, които са част от неживата природа и екосистемата, не се третират като подземни богатства, въпреки че са хранилище на палеонтологични ценности и принадлежат към вододайните райони.

ипсва регламентация какво е позволено да се извършва в пещерите, които в страната ни са около 6 000, посочи Жалов. От
тях 124 са обявени за природни забележителности, 123 са паметници на културата. В останалите над 5 000 пещери може да се
 прави всичко, защото няма регулация, безпокои се ръководителят
на Федерацията по спелеология.

По думите му  много от подземните кухини са превърнати в гъбарници, изби, козарници, сметища.

Освен това непрекъснато са обекти на набези на иманяри. При част
от пещерите се извършва нерегламентирана туроператорска
дейност. Никой не упражнява надзор върху големината на групите,
които влизат вътре, оплаква се още спелеологът. /АСН/