Всички се раждаме еднакви,но имаме различно детство

Всички се раждаме еднакви,
но имаме различно детство

Какво е детството?

Детството,това е един миг от живота,миг като всички
други,миг който свършва докато трепнем.Това са
скъпите моменти от времето, когато сме били деца.
За всички нас те са скъпи и често,когато вече сме
пораснали и детето в нас все по-рядко се събужда
пробужда плач,но за една част от нас тези сълзи са
от радост,а за други от мъка. За някои хора детството
е най-хубавото нещо в живота им, а за други най-лошото…

Корените на насилието се вплитат в детството…

Когато се раждаме всички сме еднакви,всички ние
сме деца,всички започваме своето детство по еднакъв
начин,всички се появяваме с плач,силен и гръмък,но
едни от нас веднага отиват в нечии топли прегръдки,
получават идеалното детство,а други се превръщат в
ничиите деца и получават нещо като детство.
Детството е пътеката,която ни отвежда към широкият
път на живота,но за едни тази пътечка е утъпкана,
осеяна с цветя,а за други е обсипана с тръни…
Детството на малтретираните деца и детството на
всички останали.
Насилието е един трън в обществото,който е пуснал
своите корени толкова дълбоко,че е достигнал
най-святото – детството.

Агресията и насилието-неразривно свързани

Агресията и насилието са две понятия,които се допълват
взаимно.И в двата случая се засяга свободата и
независимостта на друго лице.Насилието е поведенчески
акт,чрез който се нарушава физическата и психичната
неприкосновеност на друг човек,нанасят му се материални
щети или му се пречи да реализира намеренията си.
Насилието най-често е свързано с целенасочени усилия за нанасяне на вледи на друго лице.Агресивното действие е специфичен инструмент за постигане на целта и задачите на самото действие.
При реализиране на насилствените действия се използват различни агресивни похвати,насочени към малтретиране и уязвяване на жертвата.
Агресията е по-широко понятие,което включва и насилието.Агресията обхваща действия,които се използват като инструмент за постигане на определена цел-унищожаването и нанасяне на щета.
Това се постига чрез извършване на конкретни агресивни действия-вербални или физически.

Насилието в детството!?

Детството е много крехък и важен период в развитието
на човека. Насилието и травмите в тази възраст могат да
причинят психологически, социални, сексуални и
физически проблеми на по-късен етап от живота,
които понякога е почти невъзможно да бъдат
преодолени без интензивна терапия и лечение.

Физическото насилие

Физическото насилие е всяка една постъпка, с която един човек може да нарани тялото на дете. Няма значение дали причинява болка или само би могъл да го направи (т.е. предизвиква опасни ситуации).
Ако някой :
Блъска
Удря ти шамар
Скубе
Удря с юмрук
Рита
Души
Замеря с предмети
Драска
Плюe
Хваща и извива ръцете
Напада с оръжие
Връзва или задържа
Поставя в опасни ситуации

Психическото насилие

Според дефиницията, дадена в ППЗЗД, психическо насилие „са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда”.
Често като синоними на психическо насилие се използват термините „емоционално насилие” или „емоционално малтретиране”.
Когато някой постъпва така:
Принуждава
Заплашва
Заканва
Унизява
Обвинява
Обижда
Внушава психическа болест
Не позволява да се виждаш с хората, които са важни за теб
Отрича, че е използвал насилие, а го е направил
Отвлича или задържа без съгласие
Заплашва, че ще се откаже от това да бъде родител
Държи се като с прислуга
Макар и да не оставя видими рани по тялото,извърша насилие,което кара да се чувстваш по-лош и по-нещастен от другите.

Сексуалното насилие

Определението за сексуално малтретиране на деца
в САЩ е:обслужване,използване,убеждаване,
подбуждане,съблазняван или принуда на дете да се
въвлече пряко в някакъв вид сексуално поведение
или симулация на такова поведение,както и
подтикване към визуално възпроизвеждане на
такова поведение.Освен това изнасилване,
преследване,убеждаване или принуда за
проституиране или друга форма на сексуална
експлоатация на деца,инцест(кръвосмешение)
с деца в обстоятелства,които показват,че детското
физическо и психично здраве е накърнено или увредено.
Сексуалното насилие над деца е широко разпространено явление и голяма част от него се извършва в семейството.
Сексуалното насилие се характеризира с това, че възрастният експлоатира детето за сексуални цели.
Невъзможно е да се прецени колко възрастни са насилвали сексуално деца,както в национален,така и в световен мащаб.Тези случаи обикновено се съобщават или се споделят от жертвите след много време.Броят им обаче,надхвърля значително тези,за които се разбира веднага след престъплението.За голямо съжаление не са малко и случаите на сексуална злоупотреба с деца,за които полицията научава последна!

Неглижирането

Пренебрегване е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.
Като синоними често се използват „неглижиране” или „занемаряване”. Пренебрегване се появява, когато родителите не могат или се провалят в задоволяването и посрещането на базисните потребности на детето, като например осигуряване на подходяща храна, подслон, топлина, хигиена и медицински грижи.
Детето може, също така, да бъде неглижирано чрез липсата на адекватно наблюдение и внимание, контрол, например когато малко дете е оставено само или в компанията на дори още по-малко дете, когато на детето се позволява да се скита само без каквото и да е наблюдение и загриженост за местонахождението му. Пренебрегването обикновено се свързва с това да не се прави нещо, а не толкова с активно действие, което активно да наврежда на детето.

Следите от насилието…

Крайният резултат от насилието е, че жертвата е с осакатена
вътрешна сигурност. За нея светът е по-враждебно и несигурно
място отколкото за всеки друг.
Насилието се очертава като един от основните проблеми, с който
се сблъскват децата в България. Според официалната статистика
държавните органи за закрила всяка година идентифицират и
работят по приблизително 1800 случая на насилие над деца.
Освен това, проведени проучвания показват, че много случаи на
насилие остават скрити.
Децата не успяват да изградят усещане за света като сигурно място,
нарушава се чувството на доверие към обществото.
Детето формира усещане за самото себе си на базата на жестокот
о и незаинтересовано отношение на света към него.

Насилието – ТАБУ!

Причаната преживелите насилие да приемат тази тема за
табу, а не като значим социален и обществен проблем,за
който биха могли да потърсят помощ е липсата на
информираност и обществена подкрепа.Жертвите на
насилие се чувстват безпомощни и пасивни, неспособни
да променят живота си,а виновните за това сме всички
ние,защото избираме да не говорим.
Табу е най-силната дума за вика на малчанието!

Признанието за насилието

За да се довери едно дете на някой възрастен относно насилие, упражнявано над него, може да му е необходима изключителна смелост. Това е така, защото детето се “предоставя” на някой, който е много по-могъщ от самото него.
Децата се научават да бъдат много добри в прикриването на насилието и са способни да дадат правдоподобно обяснение за това какво им се случва. Възможно е детето да трябва да предаде някой, който му е не просто близък, но е и човек, когото то обича. А също така детето поема голям риск с надеждата, че възрастния ще повярва на думите му.

Насилието поражда насилие…

В днешно време, агресията е главен елемент в
отношенията между хората. Тя се проявява във
всичките си аспекти и крайният резултат от нея
е насилието. За жалост, то никога не бива
едностранно.
Единствено мисълта за любов поражда любов и
мисълта за зачитане на човешките права
поражда самото зачитане на тези права.

Ежедневието ,като причина за агресия…

Настъпилите изменения в живота на младите хора у
нас също предизвикват напрегнатост, тревожност,
липса на яснота за житейските преспективи. Известно
е, че там където изчезва смисълът се ражда насилето.
Затова не бива да ни учудва широкото
разпространение на насилствено, опозиционно и
асоциално поведение сред децата.
Когато веднъж се зароди напрежение и агресия в детското ежедневие и причината за него не се вземе под внимание започват проявите на насилие.Насилието расте и се развива заедно с детето и се превръща в част от неговата личност като възрастен.Когато се упражнява насилие над децата то се превръща в част от тях,едни децата го затварят в себе си и никога не му позволяват да изплува на повърхността-никога не го показват пред околните,но за други това е най-голямата им слабост и се опитват да го превърнат в защитен механизъм като го проявяват ежедневно в живота си.

Възпитанието,като средство за превенция срещу насилието…

Адекватната визия за превантивните аспекти
на възпитанието изисква перманентно преосмисляне
на измененията в реалната житейска действителност
и актуализиране на теоритичните постановки и
конкретните стратегии за подпомагане цялостниотии
личностно развитие на децата.
Съобразяването на усилията на институциите за превенцияна проблемното детско и юношеско поведение със спецификата на социалния контекст е изключително важно условие за тяхната ефективност и ефикасност.
Концептуалния модел на превенцията се конструира на базата на взаимодействието между възпитателните фактори, тъй като единствено посредством съгласуването и координирането на превантивните усилия на семейството, училището, мас- медиите, религиозните институции, културно-просветните учреждения и т.н. може да се постигнат желаните резултати.

Ако децата…

Ако децата се критикуват, те ще се научат да осъждат.
Ако децата живеят във враждебност, те ще се научат да се бият.
Ако децата живеят в страх, те ще се научат да подозират.
Ако сме толерантни към децата, те ще се научат да бъдат търпеливи.
Ако децата се насърчават, ще се научат да бъдат уверени.
Ако децата биват хвалени, те ще се научат да уважават.
Ако децата живеят в признание, те ще се научат, че е добре да имат цел.
Ако децата са възпитавани в честност, те ще се научат да разпознават истината от лъжата.
Ако децата са възпитавани със справедливост, те ще се научат да отличават честността от безчестието.
Ако децата са надеждно защитени, те ще се научат да вярват както в себе си, така и в другите.
За насилието няма обяснение

За възникването на насилието няма обяснение!

То просто се появява в детството и го разрушава.
Всички форми на насилието са най- примитивния начин за изразяване на агресия.
Веднъж появило се то се подхранва от навиците на обществото,кото:
-незагрижеността;
-безхаберието;
-липсата на съпричастност;
-разединението;
-безсърдечността.
Това,че не искаме да
признаем,че насилието е
ежедневие,че опасен обществен
порок не означава,че то не
съществува или ще изчезне.

Насилието представено в цифри

За 2010 данните на ДАЗД са: общ брой случаи на насилие над деца, по които са работили социалните работници от ОЗД през 2010 г., - 2155, от които всяко 3-то дете е било жертва на физическо насилие, а всяко 8-о - на сексуално.

Разпределение на случаите по вид
Вид на насилието Брой деца Относителен дял
- физическо 691 32,1%
- сексуално 253 11,7%
- психическо 409 19%
- пренебрегване 802 37,2%
Общо 2155 100 %

Насилието е признак на безсилие….

Това е по-скоро безсилието на хора, които след като са изчерпали разумните постъпки, посягат на безумните. Защо?
Защото техния разум е замъглен от безсилието и страха от него.Колкото повече един човек се чувства по-безсилен,толкова повече желанието за насилие надделява в съзнанието му.
Най-добрата защита е нападението…

Кое е лицето на насилника ?

Между 30 и 40% от случаите в ролята на насилник е влязъл брат,
баща, дядо, чичо или приятел на семейството на жертвата. Т.е.
това са близки и познати хора. Децата ги познават и имат
доверие, а насреща получават травма за цял живот.
Според статистиката 95% от децата - насилници са били обект
на насилие, 80% от злоупотребяващите деца с психоактивни
вещества също са малтретирани, 95% от проституиращите в
детството са били сексуално насилвани, а 78% от настанените в
затвора са преживявали в детството си някаква форма на насилие.
Тази статистика потвърждава извода, че насилието поражда насилие. Преживяното насилие в детството влияе на поведението на човека по-късно.
Много от родителите-насилници в детството си също са били жертва на физическо и сексуално насилие или са живяли в домове с висока степен на агресивност. Мощна предпоставка за проява на агресия е дългосрочното излагане на болка и физически тормоз. Родители, които са отглеждани и възпитавани по суров и жесток начин, продължават традицията в отношенията със своите деца. В някои случаи те вярват, че методите им са приемлив начин за дисциплиниране.

” Минималното насилие ”

Дори леките шамарчета, дърпане на ухото и обидите като „пикльо" или „лигльо" са форми на насилие.
Статистиката сочи, че почти 70% от децата в България са системно удряни у дома, което превръща две трети от българите в неволни насилници, които възпитават потенциално агресивно бъдещо поколение.
68% от българите биха ударили шамар или издърпали ухото на детето си с възпитателна цел.
Дори и хората с висше образование одобряват прилагането на такива мерки на „минимално насилие". Това показва допитване от 2011 г. на НЦИОМ (Националният център за изучаване на общественото мнение).
От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна – 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото "минимално насилие” (шамар, напляскване, издърпване на ухо и т.н.). Това косвено означава, че сред немалка част от хората по въпроса има "двоен морал”.

Не на насилието!

„Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява.„
Махатма Ганди

Използвана литература:

1. Попова,Сн.„Превантивните аспекти на възпитанието „София,Пропелер,2011
2. Борисова,В. „Специфичната връзка между агесия и насилие“ ,сп.„Обществено възпитание“,2008,бр.3,стр.38

3. Кацаров,Ю.,„Сексуално малтретиране на деца“,сп.„Обществено възпитание“, 2001,бр.3,стр.22

4. Йорданов ,Р. „Сексуалната злоупотреба с деца“, сп.„Обществено възпитание“,2001,бр.2,стр22

5. "Най-щастливото дете в България„ Проект за превенцията на насилието над деца /http://www.bebe-dete.com/Pages/statistiki_Bulgaria.aspx/

6. „Данни от България за сксуалната злоупотреба с деца„ Институт по социални дейности и практики /http://www.sapibg.org/prestupni-laski/statistika-ot-bulgariya/

7. Държавна агенция за закрила на детето /http://www.stopech.sacp.government.bg/?sid=child_bg&pid=23-0000000028/

8. „Закрила на децата от насилие„ UNICEF /http://www.unicef.bg/proekti/Zakrila-na-detsata-ot-nasilie/11/

9. „Проблемът с насилието над деца„ Проект „Без насилие“ /http://nasilie.eu//

Автори - Симона Танушева и Елизабета Огнянова с ръководител Доц.Снежана Попова.