Страдание и...безочие

Този миг сигурно ще го помня много дълго. Пред Новогодишните празници в един от големите магазини народа пазаруваше като за последно. Изчаквах позната близо до касата, когато към нея се приближиха жена на средна възраст с момиченце на около 10-12 години. Облечени много скромно и чисто, двете като че бяха притихнали в своя си свят така, че може би не забелязваха ( или умишлено не искаха да се взират ) в препълнените колички на другите. Носеха покупките си на ръце. Помня ги : кашкавал, хляб, кисело мляко, два лимона, малко сирене, малко маслини.

Беше ред да плащат. Жената изсипа от шепата си шепа монети. Касиерката ги отброи и каза :

-Не стигат, да махнем нещо…

Жената погледна момичето в очакване то да реши. След кратък размисъл, то посегна към лимоните.

-Отново не стигат – в гласът на касиерка се почувства болка.

Момичето махна и маслините.

Върнаха им някакви стотинки… Наближаваше Коледа…

Сигурно живееха в блоковете отсреща. Приплака ми се…Дано се приберат на топло. Поне в едната стая… Дано…

…И безочие

Днес никой не проявява такова безочие, колкото тези, които ни управляват. На всичкото отгоре всеки ден ни дават нови поводи да се възмущаваме от това им качество, което ги прави най-мразените хора в държавата. Да бяха една, две или десет привилегии за „богопомазаните”, които би трябвало на нас да служат. Още не ми е минало възмущението от оповестената касова бележка за „работна вечеря” на атакистите, където сметката им надвишаваше 3 000 лева, в това число около 460 лева за минерална вода. Нашите народни представители толкова бързо отлитат от народа си, че вече не пият Горнобанска, а налитат на френска! Е идва ли им минава през ума, че  тези 3000 лева са  годишни средства за мнозина българи. Те, а и голяма част от депутатите вече нямат ни най-малка представа как живее редовия българин, как прави изкусни финансови гимнастики, та да си плати сметките и да прескочи до другия ден. Направят по един тур около изборите и вече знаят! Но живеят друг живот, много далече от нашия.

Не стига, че ги носим на гърба си и плащаме грешни пари да пътуват колкото душа им иска, да ги храним, поим и да си задоволяват прищевките , на тях, на роднини, любовници и на които са им верни слуги, ами в безочието си стигнаха до там, да искат да паркират където си искат без пари. Защото били по работа!!! Демек, по наши дела се бъхтят, сън не спят изедниците му неедни, сал за едното наше добруване. Значи нашите коли ще ги вдигат с паяци, ще ни глобяват, а те си узаконяват безплатен живот. Ако има друга дума към безочието, кажете я.

Латинка Минкова