Народе мой!

Върви народе разорени,
към гибел и позорен глад ...
Търпи позорно престъпления
и ще живееш в онзи свят.

Не искаш никакво спасение
за твоите деца, за теб ...
Стоиш в ярема примирено
и гъбата от зло расте.

Върви народе унизено,
че на честта си не държиш ...
Нима за роби сме родени?
Ти вярваш на безброй лъжи.

Върви народе примирено - 
като овцете - за курбан!
Търпиш позорни престъпления
на хищната, престъпна сган.

Пак робство ли ще завещаем
на нашите деца - в позор?
Престъпници живеят в рая,
а ние в глад и страх - терор.

Потънал в блатото до гуша ...
Камбана бие ден и нощ,
но ти ушите си запушваш -
търпиш бандитския разкош.

В позор живееш като куче -
не искаш ли да си Човек,
да смажеш тази робска участ
и да живееш в райски век?

О, събуди се мой народе!
Аз викам лудо ден и нощ
и ти бъди човек свободен -
живей сред царския разкош!

Източник: http://www.jivotyt.com/pochetni-avtori/124-iolo-denev/6120-narode-moi