Знам: Голямата зима
свършва с пролетен гръм,
както знам, че те има
като слънце зад хълм.
Колко много неща
нямат трайна основа!
Може би любовта
е да почваш отново?
Вече знам, че не знам,
и не мисля, а върша.
Почва смисълът там,
дето смисълът свършва.
Всеки стиска аршин,
но животът не пасва.
Искам огън без дим,
искам чувство без маска.
И мечтая сега
да постигнем с теб дръзко
неразривната връзка
между бряг и река.
Автор: Васил Мирчев
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!