Сретение Господне

На 2 февруари светата православна Църква отбелязва празника Сретение Господне.

Това е един от  дванадесетте велики празници през годината и е историческо възпоминание на евангелската история как праведния Симеон  напуснал света с мир, след като очите му видели Божието спасение в лицето на Христа..

Преданието разказва, че според Мойсеевия закон на четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишълправедния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля"(Ев. Лука 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде

На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

Така се е утвърдил този  хилядолетен благочестив обичай - на 40-тия ден от раждането майката и бебето, може и бащата и по-големи деца, ако имат, да  отиват в храма. Това е първото въвеждане на бебето в черква и на майката след раждането. До 40-тия ден за жената се смята, че е нечиста и не може да влиза в църквата. На 40-тия ден отива да й прочетат Чиста молитва. Тя не влиза в църквата, а стои в притвора. Там идва свещеникът и чете молитвите.