Почитаме жертвите на комунистическия режим

С решение на Правителството от тази година 1 февруари беше е обявен за Ден за национална памет на жертвите на комунистическия режим.

Преди 66 години на този ден - 1 февруари,  т. нар. «Народен съд» издава смъртните присъди на регентите, министри, служители на Двореца, журналисти и издатели, генерали и офицери. Присъдата им е изпълнена още същата нощ на Централните софийски гробища.

Днес -  01.02.2011 г., от 11.30 часа, в кабинета на областния управител на Перник Иво Петров ще има среща с представители на Съюза на  репресираните след 9 септември 1944 г.

 От 12.00 часа ще бъдат поднесени цветя на паметната плоча зад църквата „Св. Иван Рилски”.

След навлизането на съветските войски в България по заповед на Георги Димитров от Москва и на местното ръководство на БКП без съд и присъда са избити над 30 000 души – полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.

68 състава на „народния съд” провеждат 135 процеса в цялата страна и произнасят 9155 присъди, от които 2730 смъртни и 1305 – доживотен затвор. Освен смърт и различни срокове затвор „народният съд" присъжда и много други тежки наказания: глоби, конфискация на движимо и недвижимо имущество, лишаване от права и пр.

Тъй нареченият  "народен съд", състоящ се от 4 върховни и 68 областни състава, заседава от декември 1944 г. до април 1945 г. За този период са образувани 135 процеса с 11 122 подсъдими и са издадени 9155 присъди. От тях 2730 са смъртни.

На 1 февруари 1945 г. са обявени смъртните присъди на тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, на 67 депутати от 25-ото Обикновено народно събрание, 22 министри за периода от 1940 до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов. Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, получил доживотна присъда, който излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени още деветима секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени същата нощ край яма от паднала бомба в района на Централните софийски гробища. Разстрелвани са един по един, принуден да констатира смъртта им е известният проф. Александър Станишев. Накрая и той е убит с куршум в тила, коленичил над последния разстрелян. Труповете са зарити със сгурия в ямата.

Години по-късно историците публикуват телеграма на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 г. с текст „Оправдать никого не следует”. Освен смърт и различни срокове затвор „народният съд" присъжда и много други тежки наказания: глоби, конфискация на движимо и недвижимо имущество, лишаване от права и пр.

От края на декември 1944 г. датира и наредбата за откриване на “трудово-възпитателни общежития за политически опасни лица”. По данни на Дирекцията на народната милиция, предоставени на Секретариата на ЦК на БРП(к), към юли 1945 г. са изселени 4325 семейства на „наказани от народната власт” с 11 875 членове. А според доклад на Държавна сигурност общият брой на изселените лица от септември 1944 до май 1945 г. е 28 131 души.

По-късно Специалната комисия, разследвала жертвите на лагерите, установява, че от 1944 г. до 1962 г. през тях преминават 23 531 души, от които 2089 са жени. Най-голям е броят на лагеристите в Белене – 9933. Осъдените по политически причини са 14 647 души.

През август 1996 г. Върховният съд наистина отмени присъдите на първи състав на т.нар. народен съд и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите. Този акт обаче няма други правни последствия. Престъпленията на комунистическия режим в България продължават да бъдат ненаказани.