Перник почете жертвите на комунистическия терор

Със среща при областния управител на Перник  Иво Петров и поднасяне на цветя и венци пред паметника на репресираните беше отбелязан Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари.  Губернаторът беше поканил на  разговор представители на партия „Съюз на репресираните след 9-ти септември 1944г.” и нейния председател Добрин Радин,  членове на Съюза на репресираните от комунистическия терор, както и жертви и близки на пострадали от властта през годините на  тоталитарно управление.

В срещата участваха членове на Младежи ГЕРБ и общинското ръководство на СДС в Перник.

След разговорите при губернатора,  участниците в него и  ръководствата на  местните структури на СДС и Демократическата партия, поднесоха венци и цветя на паметната плоча на жертвите на комунистическия режим зад храма „Св. Иван Рилски”. Кратки слова произнесоха областният управител и председателя на партия „Съюз на репресираните след 9-ти септември 1944г.” и нейния председател Добрин Радин.

Паметта на погиналите без съд и присъда невинни жертви беше почетена с едноминутно мълчание и падане на колене.

След смяната на властта на 9 септември 1944 г. подобно на всички краища в страната и в Пернишко започват репресии. Според разпространяваната статистика убитите без съд и присъда са 810 човека. По други, неофициални данни репресираните са обща близо 10 000. По общини убитите са как то следва: Перник – 102-ма, Брезник – 112, Земен – 5, Ковачевци – 4, Радомир – 527, Трън – 78.

Това са били образовани, добродетелни и предприемчиви хора – учители, лекари, офицери, чиновници, юристи, индустриалци, земеделски стопани, свещеници – всичките достойни граждани, чието прегрешение е било, това, че са неудобни на новата комунистическа власт.

В района на Перник е имало два наказателни лагера – “Целувката на смъртта” при рудник “Куциян” и “Лагерът на сенките” при рудника Богданов дол.

От октомври 1945г. до края на 1946г. в пернишката мина “Куциян” са въдворени белогвардейци. През 1948г. там са докарани голям брой Николапетковисти и  една част от лагеристите са откарани край село Богданов дол, където остават затворени до 1951г. В лагера “Куциян” са били затворени  стотици интелектуалци, царски офицери, будни младежи, несъгласни с новата народна власт след преврата. Там са били писателите Димитър Талев, Владимир Свинтила, поетът Йордан Методиев Ковачев, художникът Владимир Егер – общо над 300 светли умове на България. Напоследък се появяват косвени доказателства, че и художникът Никола Танев за определен период от време също е бил лагерист.

Два паметни обелиска  край пътя София –Кюстендил спомнят жертвите от тези мрачни времена.

Снимки