Сърцето на Перник е Сурва

Сърцето на Перник е Сурва. Макар още да го няма грохота на хилядите звънци, градът вече диша и живее с ритъма на фестивала. За перничани Сурва е същност. Стотици местни са в отпуск от работа за празника. Даже президента със свитата си ще бъде на откриването.

Фестивалът е юбилеен. Но обстановката около този ден си е една и съща всяка година - еуфория обхваща и големи и малки, и участници и публика. 

Предфестивалната програма в първия ден започна с конференция на тема "Фестивал и туризъм" и там се роди новината, че Сурва ще бъде вписвана в Представителния списък на ЮНЕСКО с нематериалното културно наследство на човечеството, каквото и да значи това.  Ако ще донесе престиж и слава, или пък материална изгода някаква - няма лошо. Ако е някакъв PR  трик, ще мине и ще замине. То в тоя списък записват разни неща на изчезване. От Бъргария е записано нестинарството, пък Сурва откъдето и да я гледаш - тя с всяка година е от жива по-жива.  Абсурдно е да изчезне я, като гледаш бебетата и десетките хлапета в групите - обичаят си е от жив, по-жив,

Затова по би му подхождало да го опише Йонеско, отколкото да го записват в ЮНЕСКО. Има един монолог от този френски драматург от румънски произход за това как да приготвим твърдо сворено яйце. Там се казва, че яйцето е яйцевидно, защото има формата на яйце. Характерно е обаче, че яйцето е яйцевидно, без да бъде яйцевизирано, и неговата яйцевидност е напълно естествена. "Можем да кажем, без да рискуваме много да сбъркаме, че яйцевидността на яйцето освен в редки изключения, толкова редки, че не могат дори да се цитират, е негов унаследен белег"., продължава понататък монологът. Е горе-долу така може да звучат умностите на тема СурОва из пернишко, ако умници продължават да я изследват, изучават и описват. 

Това си е същност на местните хора, ако и те самите понякога да си викат кукери, ама да играят по СурОва из селата.